Премиерът да отговори на гражданите на Перник на въпроса къде изчезна водата от яз. Студена и как изчезна един цял язовир. Прокуратурата не е органът, който трябва да отговори къде е водата от язовира и какви са причините да я няма. Къде са институциите, които отговарят за ВиК-сектора?

Това заяви председателят на гражданската платформа „Изправи се.БГ“ Мая Манолова в ефира на БНТ днес относно водната криза в Перник.

Тя е категорична, че отговорността за кризата не е само на бившия министър на околната среда и водите Нено Димов, но и на други министри и институции.

По думите й „властта изглежда като електрическо табло с бушони, на което като се появи огромен проблем, изгаря поредният бушон и не се взимат никакви мерки за решаване на проблема“.

„Въпросът е кога ще изгори главният бушон, защото не е нормално премиерът да излиза целият в бяло от всяка една криза. Няма как той да не знае за предстоящата криза“, заяви още Манолова.

„За състоянието на ВиК-сектора в Перник отговорност носят и ръководството на местното дружество, басейнова дирекция, областният управител, регионалният министър, екоминистърът и заместник-министрите по ресори, КЕВР, РИОСВ“, подчерта Манолова и допълни, че от пет години следи ситуацията във ВиК-сектора и това е един от секторите, които правителството счита за реформиран, но тази реформа се изразява единствено в увеличение цената на водата три пъти.

„От стартирането на реформата цената на водата се увеличи три пъти. Няма информация дали тези парите от увеличението се инвестират в подобряване на ВиК-инфраструктурата”, каза тя и посочи, че 80% от водата се губи в течове по ВиК-мрежата.

„Необяснимо е как за една година и половина десетина институции, които отговарят за ВиК-сектора в Перник, не видяха, че предстои тежка криза“, каза Манолова.

„Или са проспали водната криза, или са я скрили. Водният режим бе въведен непосредствено след кампанията за местните избори. Защо институциите мълчаха и продължаваха да раздават вода без лимит? Защото управляващите искаха да си запазят местната власт в Перник и в останалата част на държавата“, заяви още тя.

Според Манолова водната криза ще достигне и Шумен, Ловеч, Търговище, Сливен, Бургаска област, Плевен, където също има проблеми с язовирите.

„Проблемът е, че властта се грижи единствено и само за своите приятелски и политически кръгове, за това как ще се усвоят средства по европрограми за изграждане на пречиствателни станции, как ще се изградят ВЕЦ-ове, как ще се отделят повече милиони за решения на проблеми, които решения след това не се случват“, каза тя и подчерта, че „повечето собственици на ВЕЦ-ове са политически лица“.

Манолова обясни още, че от гражданската платформа „Изправи се.БГ“ са изпратили заявление за достъп до обществена информация до директора на Държавната консолидационна компания (ДКК) Ясен Спасов и до министъра на икономика Емил Караниколов за това къде са 500 млн. лева, преведени по сметката на ДКК, за ремонт на 418 аварийни язовира.

„Година и половина, след като са отпуснати тези пари, няма информация кои язовири са ремонтирани, на кои е започнат ремонт, кои и кога ще се ремонтират. Никъде няма информация за обществени поръчки и изобщо къде са тези 500 млн. лева“, заяви тя и допълни, че е създадено ново държавно дружество за следене на състоянието на язовирите, на което първата работа е била да си закупи 30 автомобила и офис техника.

„Министърът на икономиката заяви, че са започнати ремонтни действия по отношение на 182 язовира, но какво се случва с другите 236? Той не даде информация и кои са тези 182 язовира, къде са и какво се случва с ремонтите им. В област Хасково, например, 101 язовира подлежат на ремонт – 2 общински и 99 държавни, а няма данни там да са започнати дейности“, каза още Манолова.

Тя допълни, че според официални данни хората, които страдат от водната криза, са 150 000, но в Хасково гражданите питат, защо не са включени и 100 000 души от там, където водата е негодна за пиене заради мангана и урана в нея. В Шумен ситуацията е същата – има съдебно решение за негодност на водата за пиене.

„Тези проблеми не са от вчера и се неглижират. Трябваше ли да стане кризата в Перник, в Своге, в с. Бисер, за да се вземат мерки, като те пак не са взети ?“, попита Манолова.

Относно предложението на министър-председателя Бойко Борисов да се създаде общо държавно ВиК-дружество, Манолова заяви, че в такъв случай трябва да се зададат въпросите по какъв начин ще са защитени правата на потребителите, като потребители, ако има едно такова дружество, каква ще е цената, дали тя ще е единна и дали това ще доведе до повече справедливост.