Мая Илиева пазила урна с част от тленните останки на Георги Илиев от смъртта му през 2005 г. до днес. Сантименталният за нея предмет я придружавал навсякъде по света – и по време не престоя ѝ в България, и когато пътува за по няколко месеца до Доминикана, твърди Ретро.

В памет на фаталната 13-а годишнина от убийството му в Слънчев бряг вдовицата на Главния решила най-после да разпръсне остатъка от праха му над любимите му заливи на Черно море завинаги. Дните, които Мая избрала за ритуала, били точно около 25 август – датата на неговото покушение. Още приживе Жоро споделял пред нея и пред майка си Венка, че имал лошо предчувствие и знаел, че не бил любимец на Господ, който не му бил отредил дълъг живот. По време на тези разговори заявявал пред двете най-важни жени в живота си, че искреното му желание било да бъде кремиран, а прахът му да бъде разпръснат по сантименталните и важни за него места от детството, юношеството и живота му на зрял мъж.

През всичките тези години Мая така и не намирала сили да се раздели окончателно със съпруга си, въпреки че никога не е страдала публично и създава впечатление, че отдавна е превъзмогнала загубата. Тази година обаче решила по такъв начин да отбележи тъжния помен и със сълзи на очи разпръснала тленните останки на любимия си във водите на Черно море. Да събере сили, ѝ помогнал нейният брат, който от известно време насам се увличал по будистките практики, по които запалил и сестра си.

Баткото на фаталната вдовица ѝ четял будистка литература и двамата с часове говорели на духовни и езотерични теми, споделят хора от нейното обкръжение. Това ѝ помагало да се справя с душевните кризи, в които често изпадала, особено по отношение на мъжете в живота си, които по един или друг начин я напускали. „Много пъти наричам живота си с Георги – „миналия“ ми живот. Това бе времето, в което бяхме влюбени. Връзката ни бе неразрушима. Разбира се, имам и нови приятели, с които през последните години ми е интересно, но те са доста по-малко отпреди“, споделя за живота си сега Мая.