Жалба е подадена в общината срещу металните фигури на центъра на Перник. Родители настояват те да бъдат премахнати.

Ето я позицията на един от създателите им Боян Александров:

Пиша тези редове в качеството ми на техен съизпълнител, изкуствовед, художник-скулптор, и още повече – като гражданин на Перник.

По покана от ЦПЛР – ОДК, взех участие в процеса по облагородяване на бетонените конструкции на площада, които от години бяха не просто необитаеми, а дори стимулиращи към не етични дейности. В резултат на общите усилия на екип от колеги и съмишленици, те придобиха нов вид, естетическа стойност и нематериална значимост благодарение на представения фото архив. Те въздействат положително на гражданите, благодарение на вложените в тях различни компоненти, които смислово се допълват и са адекватни на съвремието ни. Колоритното активиране на техните отворени пространства бе активирано с адекватни за града цветове, а историческите снимки на града са неговата душа. Като единна част с тях, бе необходимо изграждането на пластични елементи, посредством които да се насочи вниманието на гражданите към бетонените конструкции и свободно да бъдат използвани облагородените с дърво пейки. В процеса на работа се изведе идеята за метални фигури, които да не са конкретни и да са стилово свързани с даденостите (ръбато изрязани форми). Те са още една препратка към историята на града с нейното металообработване. С това са били наясно и архитектите на площада. Металните фигури, които виждаме на площада са колективен авторски продукт. Взаимообвързани с другите компоненти, те облагородяват градската среда чрез методите на визуалните изкуства. „Винкелмен едно” и „Винкелмен две”, са своеобразни символи на града. Такива са и трите големи метални куба, които трябва да бъдат върнати на площада.

В допълнение ще направя препратка към нашата столица и към безчет градове по цял свят, където има огромно количеството от подобни произведения, които са значително по остри и ръбати, а дори умишлено окислени, за да бъдат ръждиви. Това са екстериорни художествени пластики за визуален контакт, а не интериорна мека мебел.

Винаги ще има „кисели” хора, но за мен са показателни следните неща. Още по време на монтажа там имаше много деца и те се радваха от сърце и разпитваха за човеците. И в момента те са нарисувани (облечени са с пуловер и бански костюм) от деца на възраст под седем. Ако бяха опасни, малчуганите нямаше да се доближат до тях от страх, а те дори ги галят. Положителната промяна е още по-осезаема сред тинейджърите, които вече имат отношение към общото – не драскат по конструкциите и не замърсяват както преди, а си правят фотосесии с пластиките.

Аз съм поел своя ангажимент да служа на хората чрез изкуството. Вие сте тези, които осъществяват контакта между хората и художниците. Неформалната градска среда е най-лесният начин за това.

Надявам се, че настоящето писмо ще стане достояние на всички отговорни лица с правомощия.