Преди време Мирослав Йончев беше идол. Заради най-титулуваният ни фитнес-състезател България разби географията на звездите в този спорт.

През 2003 г. бе коронован за „Мистър България”, след което и за „Мистър Вселена”, където негови предшественици са били Арнолд Шварценегер и Шон Конъри. Две години по-късно спечели титлата „Модел с най-красива физика в Света” – конкурс, аналог на „Мис Свят”. Това е и най-високото ниво за България в мъжката и женската мода досега.

През 2009 г. бе награден от Асоциацията на модните агенции в България за „Модел №1, представил България на световния подиум”. Представи за пръв път страната ни на „Мистър Олимпия” в Прага през 2014 г. Има и още...

- След такава славна кариера и бурна биография при вас цари затишие. Дали е пред буря?
- Ако под буря имате предвид новина... Хм, може би има, макар и в аванс. Не знам дали си заслужава да я изстрелям в публичното пространство. Е, добре, вие поне нямате грях към мен. Новината е, че от следващата година вече ще бъда гражданин на една богата страна с всички произтичащи от това последствия.

- Коя е тази богата държава, ако не е тайна?
- Достатъчно богата, с много петрол. Не се напъвайте да гадаете. Не е нито Катар, нито Казахстан. Преговорите са достатъчно напреднали. Ако ви кажа, че в момента преговарям вече лично с президента на тази държава, навярно любопитството ви ще бъде задоволено, но целта ми не е да задоволявам нечие любопитство. Съобщавам новината първо на вас, защото се надявам на ответна коректност.

- В смисъл?
- Надявам се да предадете коректно защо един човек, който е спечелил почти всичко в света на спорта и модата е принуден да "емигрира" в чужда страна
след 17 години супер успешна кариера в едното и другото поприще, които така или иначе са свързани.

- Защото страната е богата, както казахте, и може да ви предложи това, което бедна България не би могла?
- Финансовата страна не е най-важната, дори бих казал за мен изобщо не е важна. Тази страна е богата, но в никакъв случай не е от най-богатите.

Имах и по - изгодни във финансово изражение предложения от по-богати държави. Знаете ли защо избрах тази страна? Защото там ми дават пълна свобода да бъда това, което съм.

Като състезател, макар да съм минал зенита на спортната си кариера, като натрупване във всичко, което е свързано с фитнеса, модата, треньорския ми опит, опита ми в работата с млади хора, с професионални състезатели от силовите спортове и прочие.

И не на последно място с контактите ми на най-високо ниво, които съм трупал в продължителната си кариера на спортист и модел и които за съжаление България не осребри, въпреки че биха могли да донесат значителни дивиденти във вид на инвестиции и бизнес начинания в много области. Говоря за контакти на най-високо ниво.

Аз съм печелил отличия, които се еквивалент на „Златната топка” на Христо Стоичков. Бил съм лице на много кампании под егидата на най-авторитетните световни благотворителни и други кампании, включително на ООН, на американски сенатори като Патрик Кенеди и много други програми. Все пак съм бил най-добрият модел в света за 2005 г., работил съм на два континента. В Италия в областта на модата моят успех е било нещо като супер трансфер в Серия „А”, т.е. на най-високото ниво в световната мода. „Урбан” от Милано се пребори с още две модни къщи за моя подпис и накрая станах един от ВИП-десетката на най-котираните и най-платени европейски модели.

В Корея станах "Мистър  Свят" мъжкият аналог на „Мис Вселена” - бях може би най-скъпо платеният модел в Азия. Но може би прекалих със самовъзхваляването?

- Не. Но усещам горчивината, с която ще напуснете родината си? Така ли е?
- Ако кажа, че не е така, ще излъжа. Даже „горчивина” е доста далеч от това, което изпитвам в момента. Все пак аз съм човекът, който е поставил началото на фитнеса не само както вид културизъм, но и в симбиоза с красивото и хармонично мъжко тяло, което не се нуждае от хипертрофирана мускулатура, а от физика, с която може да впечатли и на модните подиуми. Смея да кажа, че аз съм един от първите, които промениха представите за моделите на световните модни подиуми. Световните звезди, едни петдесеткилограмови момчета, се превърнаха в атлетични, добре сложени младежи. Впрочем сам съм бил проводник на тази линия в мъжката мода.

- Сега отивате при петрола. Замъквате целия си опит, всичките си отличия и награди и както би казал българинът – шапка на тояга?
- Наградите и отличията ми остават в Националния исторически музей. Те са там, където съм ги оставил. Опитът и контактите, да, за съжаление. Така или иначе ще ги предоставя на страната, която ми дава всичко, което искам – пълен картбланш да реализирам това, което съм в момента.

- Какво ще спечели България от вашия трансфер?
- Абсолютно нищо. Нула. Всичко, което мога да дам, ще спечели страна, която ми дава това, за което мечтая, и която мисли за своето бъдещо развитие в областта на спорта, мода, култура и каквото се сетите.

- А вие май наистина си отивате от България огорчен?
- Ами да. Защо да го крия. След всичко, което съм дал за България, трябваше да мина през перипетии, които са най-малкото унизителни за един световен шампион.

- Може би сам сте си виновен? Навремето ми казахте, че познавате 90% от българските политици и българския ъндърграунд?
- Така е. Но това не означава, че съм клонинг на едните и другите. Познаваме се предимно от спортните зали. Специално с политиците като започнете от Георги Първанов до най-висшите чиновници в държавната администрация, защото и най-най-висшите в крайна сметка са държавни чиновници, се познавам и извън фитнес залите. Казах ви, че съм бил лице на различни кампании и програми под егидата на ООН, авторитетни американски сенатори, фондации и пр.

Знаете ли какво означава да си лице на авторитетна фондация или организация, която чрез кампанията си разпростира влиянието си из цял свят.

Това означава да си част от нея, част от тези, които я организират и влагат милиони в нея. Като такова лице, съм могъл, предлагали са ми и съм предлагал полезни контакти между български институции, т.е между българската администрация и бизнес и чужди контрагенти, от които бихме могли да спечелим много във вид на инвестиции, съвместни производства и т. н. Но знаете ли какво ми казват висшите държавни чиновници: „А моето къде е, а за мен?”. Това е вече 25 години, ако не съм се сблъсквал лично с това нещо, то поне съм чувал.

Говоря, без всякакви задръжки, за държавни чиновници на най-висше ниво. Иначе далаверата се върши между висшето и средното ниво. По-надолу са изпълнителите.

- С какво толкова ви изкуши тази петролна страна?
- Добре, ще ви открехна една от клаузите на бъдещото споразумение.

Ще имам хубава къща. Там ще имам всички условия да правя това, което умея и за което са ме наели. Но знаете ли какво? Парите са последното нещо, което ме привлича в цялата история. Човек, който държи на професионалната си чест, мисли първо за достоен финал на кариерата си и после за парите. Може би, когато наближи денят за пенсионирането ми, ще помисля и за парите. Но този ден все още е далеч. А дотогава...

- Дотогава, когато се преселите в приказната страна, май ще мислите за „предателствата” в родината си. Например за тези на Жени Калканджиева?
- Ударихте ме по болното място. Боли ме не защото излъга, че фирмата ми „Май Ейджънси” била куха, а защото го направи в точния момент и на точното място. Жалкото, болното е, че го направи не друг, а колега от бранша. Вярно, че тогава имаше война между модните агенции. Между другото самата „Визаж” май излезе с доста „контузии” от баталиите.

Затова без всякакви скрупули мога да заявя, че въпросната дама Калканджиева постигна върха на кариерата си като „модел” в качеството си на сервитьорка в кафене в Милано. Това не е кой знае каква тайна. Но за пръв път уточнявам –това кафене беше собственост на бившия мъж на моята мениджърка в Милано, който пък бе собственик на модната агенция, една от най-големите в света на модата. Но Калканджиева стигна само до кафенето му. Жалко...

Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ/Блиц