През 2024 г. американците колективно са дължали повече от пет трилиона долара. Голям процент от тази сума идва от така наречените програми „купи сега, плати по-късно“ (КСППК). Предлагани от компании като Klarna, Affirm и Afterpay, те дават на клиентите си възможността да се сдобият с продукт, като отложат плащането под формата на безлихвени вноски. 

Обновена версия на добре познатите програми за покупка на изплащане, те комбинират удобството да пазаруваш с кредитна карта с обещанието за нулева лихва. Именно това доведе до бум в сектора – от 2 млрд. долара през 2019 г. до 24,2 млрд. долара през 2021 г., като прогнозите за 2025 г. са за обороти, достигащи сумата от 122 млрд. долара. 

Този ръст се дължи на три фактора: 

• Практичност – дори кафе за 5 лева вече може да се купи на изплащане. 
• Консумация, движена от социалните мрежи – инфлуенсърите демонстрират луксозен живот, а КСППК програмите позволяват на обикновените хора да имитират това. 
• Следпандемичен „реванш в харченето“ – купуваме неща, които сме „пропуснали“ по време на локдауните. 

В комбинация със спадащата финансова грамотност сред младите тези програми имат потенциала да се превърнат в следващия финансов бич за обикновения потребител. 

Но какъв е проблемът, щом няма лихви? 

Кредитните карти изискват одобрение, проверка на кредитен рейтинг и предвиждат високи лихви, ако не се плати навреме. КСППК моделът дава на потребителя почти мигновено одобрение и 0% лихва, но само ако плаща в срок. В противен случай има глоби от 2 до 15 долара, а понякога и до 25% от стойността на покупката. 

Тези програми не са създадени да помагат на потребителите, а на търговците. Ако искате да закупите чифт обувки за 100 лева, компанията, предлагаща услугата „купи сега, плати по-късно“ плаща на производителя 94 лева, задържайки 6 лева за себе си. Въпреки че е продал на намалена цена, производителят все пак е на печалба и е реализирал продажба.   

Как печелят компаниите, предлагащи програми КСППК: 

• Такси от търговците (4–6% на транзакция). 
• Глоби за закъснение – голям източник на приходи, защото един от трима клиенти пропуска поне едно плащане. 
• Данни за пазаруването – събират и продават информация на други марки. 
• Препродажба на дългове – пакетират ги и ги продават на големи финансови институции. 

С други думи: те печелят, каквото и да се случи с потребителя. 

Да вземем друг пример с iPhone за 1000 долара. 

• Вариант 1: плащаш цялата сума наведнъж. 
• Вариант 2: кредитна карта с 22% лихва – след пет години ще си платил 1480 долара. 
• Вариант 3: КСППК - четири вноски по 250 долара. 

На пръв поглед това е добра оферта за всеки човек с добра финансова култура. Проблемът е в това, че мнозинството от потребителите са млади хора на възраст между 18 и 24 години, които използват тези програми за дребни покупки: надценени кафета, доставка на храна и т.н. Това води до натрупване на заеми - през 2022 г. 63% от ползвателите на подобен тип услуги са имали повече от един заем, а 69% вече са били задлъжнели и по кредитни карти.

Как да се предпазите от изкушението? 

• Никога не харчете повече, отколкото имате - ако парите не са в банковата ви сметка, не използвайте КСППК или кредитни карти. 
• Ако сте финансово грамотни, може да използвате КСППК, за да запазите пари, които сте инвестирали, докато плащате разсрочено. 
• Ако сте неуверени, приемете хипотезата, че КСППК и кредитните карти топят спестяванията ви. /Източник: Дарик