Детските традиционни фолклорни игри, хора и забавления са загубили основната си функция в много селища и особено в градовете, коментира пред БТА Милчо Георгиев - етнохоролог и фолклорист. Според него, още през 60-те години на миналия век от "обредните поляни" игрите са се пренесли на улицата, в дворовете и махленските площадки.
До средата на ХХ век няма село или град, където децата да не са играли някакъв вариант на хора, игри и забавления от рода на: "Кральо портальо", "Боряно, Борянке", "Гоненица", "Жмичка" /"Мижаница", "Криеница"/ и в по-ново време "Бели пеперуди", "Ринги, ринги, рае", "Виждам те, гледам те", "Надува се балонът", твърди Георгиев. По думите му обаче, с времето в детските игри все повече закърнява песенно-танцуващата страна, като за сметка на това се осъвременява и развива диалогът, драматично-игровото действие, състезателността, музикалният съпровод. Игрите се преосмислят и непрекъснато се преактуализират от самите деца - старите форми се изпълват с ново за тях съдържание, понятия, думи, като например: вместо "Дрельо и Еруменче", играят "Ние, идеме два калугера", а по-късно се появяват игрите "Дама", "На въже", "Стражари и апаши" и т.н.
В днешните улични игри, хора и забавления с песен и музика, се откриват препредадени по фолклорен път най-древните архетипи на колективния живот на нашите предци, смята Георгиев. По думите му, въпреки че тези игри на пръв поглед изглеждат безгрижни, в много от тях се изисква издръжливост, сръчност, организираност на поведението, самостоятелност. Те предполагат и активност на мисленето, трудови похвати, умения за общуване, воля от всички участници.

ТРАДИЦИЯТА НЕ Е ЗАБРАВЕНА
И сега децата често играят "Кральо, портальо", "Надува се балонът", "Пускам, пускам кръпче" и други, познати отдавна игри, не позволяваме да ги забравят, категорична е Михаела Ивайлова - директор на детска градина "Калина Малина" в Перник. "Боряно, Борянке" е част от заниманията по народни танци. Има нови, модерни игри с музикален съпровод, които се изтеглят чрез интернет и служат за физическо раздвижване, разказа Ивайлова. Според нея, децата ги харесват, защото са със съвременно звучене - в тях присъства рап, денс, подрастващите подражават на движенията, които виждат. Най-малките например, избират познатата игра "Спи, сиво зайче", разказа педагожката. По думите й, учителите не допускат модерните игрови тенденции да изпратят в забвение традицията.

ПРЕДПОЧИТАНИ СА РОЛЕВИТЕ ИГРИ
Децата предпочитат да играят по-скоро ролеви игри, отколкото подвижни, твърди Ивайлова. Според нея, подрастващите влизат в определена, близка до тях роля, която пресъздават - на майка, бебе, учителка, деца. Любими на най-малките са и ролите от анимационните филми, които гледат на екран и след това с голямо старание претворяват - на феи, принцеси, кучета, супергерои и т.н. Децата играят прекрасно избраните от тях роли, твърди учителката.

ИЗОСТАВА ФИЗИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ПОДРАСТВАЩИТЕ
При съвременните деца физическите игри са на заден план, посочи още Ивайлова. Според нея, малките предпочитат да стоят пред монитора, боравят отлично с мишка и компютър, докато физически натоварвания и упражнения като промушване, клякане, патешко ходене са им проблем. Това е посоката, в която трябва да вървят игрите - физически, убедена е педагожката. По думите й, например, на децата им е трудно да играят с обръчи, да прескачат. Не се справят, защото са предимно обездвижени и са на екран, определи Ивайлова.
Тя уверява, че подрастващите, които спортуват, се различават веднага с просто око. Останалите са с по-тромави движения, по-неконцентрирани. Като цяло физическата активност е слаба при децата и това е необходимо да се промени, защото изостава физическото им развитие, категорична е педагожката. При много подрастващи има проблем с концентрацията и точността на движенията, физическото натоварване им остава чуждо, а спортът калява, дисциплинира, подчерта учителката. /Източник: БТА