Министерството на здравеопазването не приема за коректни данните от изследване по съвместна инициатива между група „Микробиологични рискове в околната среда, проект SUMMIT“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Асоциация „Активни потребители“. Здравното ведомство категорично отрича публично оповестените данни, с които се манипулира общественото мнение и чрез които се дискредитира работата на държавните институции и доверието в тях,  нарушавайки спокойствието на гражданите в разгара на туристическия сезон.

Изследователите и авторите на проучването, чието призвание е да са в полза на потребителите, не са сигнализирали Регионалната здравна инспекция (РЗИ) Бургас, предоставяйки своевременно информацията, с която разполагат, за да бъдат предприети адекватни мерки, включващи информиране на обществеността и, в случай на необходимост, временна забрана за къпане, посочват от МЗ.

Съгласно действащото в страната законодателство, РЗИ извършва мониторинг на качеството на водите за къпане по показателите – Чревни ентерококи и Еscherichia coli.

В случай на краткотрайно замърсяване, следва да бъде организирано вземането на една допълнителна проба, за да се потвърди, че инцидентът е приключил. Тази проба не е част от базата данни за качеството на водите за къпане. Когато е необходимо да се замени игнорирана проба, се взема една допълнителна проба седем дни след края на краткотрайното замърсяване.

От МЗ подчертават, че в периода 30 -31.07 в района на Южното Черноморие е имало обилни валежи, които оказват влияние върху показателите на водата за къпане. Ето защо, РЗИ Бургас периодично дава указания на гражданите, че не се препоръчва влизането в морската вода до два дни след силни дъждове. На всеки постъпил сигнал за лошо качество на водите за къпане, прилежащи към конкретен плаж, РЗИ-Бургас реагира бързо и организира своевременно пробонабиране и анализ на вода от посоченото в сигнала място за къпане, като при излизане на резултатите информира писмено заинтересованото лице и/или институция.

Това изискване ясно очертава компетентността относно мониторинга на водите за къпане и отново подчертава, че възникването на краткотрайно замърсяване, следва да е обект на специално проследяване и при необходимост, предприемане на мерки.
Изпитванията на РЗИ Бургас се извършват в микробиологичната лаборатория на Лабораторно изпитвателния комплекс (ЛИК) на инспекцията.  ЛИК е акредитиран по всички национални и европейски стандарти със Сертификат за акредитация № 254 ЛИ, валиден.

От МЗ са категорични, че в публичния регистър на БСА не се откриват данни за премината процедура по акредитация на лабораторно изпитвателния комплекс при СУ „Св. Климент Охридски“, извършил микробиологичния анализ, визиран в проучването на Асоциация Активни потребители.
Не на последно място пробонабирането се извършва от висококвалифицирани служители на РЗИ Бургас, преминали необходимото обучение.

Във връзка с направени твърдения в публикацията, от МЗ уточняват:

Направеното заключение от екипа учени е подвеждащо, тъй като методите на изпитване са различни. Методът на изпитване на ЛИК на РЗИ Бургас е в съответствие с изискванията на Наредба 5 и в обхвата на акредитацията. Резултати, които могат да бъдат сравнявани, са тези, взети по еднотипен начин, по едно и също време и място, а след това са едновременно изпитани в две отделни лаборатории по един и същ метод.

Провежданият от РЗИ Бургас мониторинг на качеството на водите за къпане е публично достъпен. Регионалната здравна инспекция планира и обявява дати за пробонабиране още в началото на летния сезон. Графикът за вземане на проби за всяка зона за къпане на територията на Южното Черноморие е публикуван официално на интернет страницата на здравната инспекция. Видно от публикуваната информация на „Активни потребители“, пробите на РЗИ Бургас са взети в друг времеви интервал, различен от времето на вземане на пробите, обект на публикацията.

Според проучването водите са основно замърсени с ешерихия коли, но от МЗ са категорични, че това не е вярно.

В публикацията се посочва, че ешерихия коли не трябва да се открива в 100 мл питейна вода, но такова нормативно изискване има. Това обаче не важи за водите за къпане. Многократно в изследването се говори за „лимит“, какъвто обаче по този показател не е определен нормативно в действащото европейско и национално законодателство за водите за къпане. В Приложение № 1 към Наредба № 5 са определени стойности, които се отнасят за класификацията на водите за къпане, при спазване на критериите, посочени в Приложение № 4 от същата наредба. То изисква оценката на качеството на водите за къпане да се извършва винаги на основата на база данни, получени най-малко от резултатите от 16 взети проби или от 12 проби, при наличие на специфични обстоятелства посочени в приложение № 2 от наредбата.

„В заключение и във връзка с различни медийни публикации, бихме искали да ви информираме, че данните от ежедневните справки по Наредба 21 към момента сочат, че заболяемостта е в рамките на нормалната за сезона и няма ръст  в регистрираните случаи спрямо същия период на миналата година.  Нещо повече - за 2023 г. през месец август до момента регистрираните случаи на чревни инфекции са значително по-малко в сравнение със същия период на 2022 г. През периода 01.08 до 17.08.2023г. в областта са регистрирани общо 27 случая на чревни инфекции. За същия период през миналата година  регистрираните случаи на чревни инфекции в област Бургас са общо 44. През 2023г. до момента в област Бургас няма регистрирани епидемични и хранителни взривове от чревни инфекции“, посочват от МЗ. /Източник: Днес.бг