Ненчо Илчев е роден на 3 май 1972 г. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на Стефан Данаилов. От 1997 г. работи в Театъра на българската армия. Участвал е в над 20 спектакъла, но голямата слава идва с „Комиците”. Ненчо и неговата асистентка Ненка (Любо Нейков) са сред най-атрактивните тв образи. Двамата тази година се вихрят в най-скъпия у нас магически спектакъл - “Магията на Ненчо” във Военния театър. Рейтингите счупи и сериалът “Столичани в повече”, в който Илчев играе ролята на хитрия поп на село Извор – отец Григорий – Гришата.- Ненчо, говори се, че “Комиците” са най-добре платените актьори, така ли е наистина?- Така казват. Мисля, че е така. Най-вървежните сме в момента, това е факт! Е, пишат се някакви безумни цени за нашите хонорари от сериала. Това са глупости! Стоянка Мутафова си купила апартамент с хонорара от “Столичани в повече” – това е безумие, такъв бюджет няма! Не се печели толкова от телевизия, повече се печели от участия. Всичките пари, които изкарвам, ги вкарвам във фокуси. Страшно съм вманиачен в това изкуство. Вече притежавам неща по 4-5 хиляди долара, по 4-5 хиляди евро,по 20 000 евро са купувани. Ужасно скъпи неща!- Сериалът “Столичани в повече” има много висок рейтинг. Как те избраха за ролята на свещеника Григорий?- Ролите за “Столичани в повече” бяха написани много бързо специално за актьорите от “Комиците” от сценаристите на шоуто. За останалите роли имаше кастинг. Който мисли, че филми се правят лесно, много греши! Ставане сутрин в 6, вечер до 12. Сега снимаме за третия сезон нагоре из Панчарево в гората на минус 8 градуса, а съм само по едно расо – студът е зверски! Но аз отец Григорий си го правя с такова удоволствие, че не ми тежи! 60-70 серии са по план, но ако се харесат на хората, може да станат много повече...- Твърдиш, че си темерут. Трудно е да се повярва...- Такава зодия съм. Телец. Малко по-затворен съм. Не съм от най-усмихнатите хора нито вкъщи, нито в компания. Много мълчалив съм. Не обичам да разказвам вицове, не съм душата на компанията. А като се обидя, малко по-дълго ме държи.- Обиждаш ли се на Иван Радоев, като ти казва, че хъркаш и няма да спи по турнета вече в една стая с теб?- О, той го казва с чувство за хумор! Познаваме се от 25 години!Явно с възрастта пък и напълнях и започнах да хъркам. Като отказах цигарите, напълнях с 15 кг за една година, пуснах шкембе. А явно хъркам, щом Иван го казва!- Угаждаш ли си с храната?- Много уважавам храната. И Руси /Руслан Мъйнов/ и Любо /Нейков/ са същите. С тях като седнеш, можеш да се наслаждаваш колко хубаво ядат, уважават храната!- Знаеш ли Любо Нейков да има стикер, че е полицай на задното стъкло на джипа си и може да паркира без проблем навсякъде? Появи се такава информация в пресата...- Мисля, че няма такова нещо! Достатъчно интелигентен човек е и с добри възможности, за да направи такова нещо!- Ти от малък мечтаеш за актьорството. Как стигна от Родопите до “жълтите павета”?- Първата година не ме приеха във ВИТИЗ и записах пантомима, за да не вляза в казармата и да загубя две години. Учех заедно с Иван Бърнев и Краси Аврамов. На следващата година с Иван кандидатстваме пак и ни приеха актьорско майсторство. Стефан Данаилов ни взе в класа си. Бях много близък и преди това с първия випуск на Ламбо – Силвия Лулчева, Влади Въргала... Особено със Силвия Лулчева, с която сега играем заедно в “Столичани в повече”, ни свързва огромно приятелство. И до сега. Тя много ми е помагала. По онова времеСилвия беше гадже на Слави Трифонов. Той идваше също в нашата компания с една цигулка. Обикаляхме по купони заедно. Когато той е продавал мартеници в подлежа на ЦУМ, аз пък съм продавал там медни гривни.- Всъщност ти си продавал гривни в подлеза, за да си купуваш фокуси, доколкото знам?- Да, от Хери, той вече почина. За пет продадени гривни ми даваше по един фокус. Един пирон бях заковал на прозореца и по цяла нощ плетях гривни. Ръцете ми бяха станали целите в мазоли.- Казвал си ми, че Стефан Данаилов много ви е развеждал по кръчмите, като бяхте студенти...- Събираме се да четем пиеса, някой не е дошъл, той ни се скарва, но после бързо казва: “Хайде да ходим да ядем кебапчета!” И тръгваме по кръчмите, докато вечерта се окажем у тях с Мария. Стефан е много приятен събеседник на маса. Споделял съм с него съкровени, лични неща. Знаех, че той ще ми даде най-добрия съвет.- Как гледаш на тези истории сега около неговия син от Ирен Кривошиева?- Гадно ми е малко. Той това нещо не го заслужава! Нищо против нямам срещу Ирен, но не е хубаво така – идваш в България и за да се чуе отново за тебе,да изкарваш мръсните си ризи отпреди 20 години! Книги, глупости... Много мръсно изглежда цялата история, не знам защо го прави Ирен! По този начин обижда и него, и неговото семейство. Мария е изключително свястна жена! Те са свикнали на удари под кръста. Знам колко много хора са приютявали в техния дом през годините, колко от старите артисти са живели у тях, после им е уреждал апартаменти в София... И след 10 ноември тези хора се обърнаха против него! Защото през 1990 г. станаха седесари! А после се оказа, че тези седесари са били от Държавна сигурност... Много от партийните секретари по театрите веднага се обърнаха и станаха “сини” тогава и започнаха да плюят по Стефан. Двамата с Мария много тежко го преживяха.- В цялата история Стефан Данаилов като че ли се стреми да не нарани съпругата си?- Мария се е зачеркнала от млада, за да помага на кариерата на Стефан. Била е винаги до него. За всичко го е защитавала и подкрепяла.- Твоят идол като дете е бил Васил Найденов. Вярно ли, че на абитуриентския си бал си отишъл с костюм по поръчка, досущ като негов фрапантен сценичен костюм?- Гледах го в забавните програми по единствената тогава телевизия. Майка ми намери шивачка, която ми уши точно като костюма на Васил Найденов - бял на цвят, с панталони шалвар, с един пояс, с една жълта фланелка, със златен пискюл и със златни военни копчета! Толкова съм го харесвал, че съм мислил, че мога да го нося в живота... Като дойдох в София да уча зъботехника, реших да изляза да се разходя из града за първи път. Барнах се с този костюм. Звъннах на хазяина да му кажа, че излизам. Той отвори вратата, видя ме и с потрес и ужас затвори вратата! Не можеше да повярва на очите си какво вижда! Представяш ли си колко нелепо съм изглеждал?!Отидох до къщата на Сенко, после отидох да видя къде се намира ВИТИЗ... И вървя по “Раковски” към “Св. Ал. Невски”, а насреща ми едни военни. Като се разминахме, чух да казват зад гърба ми:“Ебах ти военния!” Този костюм го носих известно време и като студент по зъботехника. Имах приятел и колега Жоро, който, като се прибирахме от училище, ме водеше по малките улички зад Александровска болница, за да не минаваме през “Патриарха”. След години ми призна: “Срам ме беше от теб как ходиш, като някакъв клоун!”. Отидох със същия костюм и на концерт на Васил Найденов. Купих си билет на първия ред. Изведнъж той излиза да пее и виждам, че е със същия костюм, с какъвто съм и аз – едно към едно. Много учудено ме изгледа, като отидох за автограф. След години станахме много близки приятели.../БЛИЦ