Като дете в зимните вечери обичах да седя край печката и да слушам как чайникът тихо свири. Имаше нещо красиво и романтично в това преживяване. Лошото идваше на другия ден - след училище трябваше да изчистя печката и да хвърля  кофите със сгурия  на боклука. Тъй като всички палеха печки, към средата на седмицата кофите за боклук  преливаха от сгурия. Тя падаше по белия сняг, оставяше черни дири и разваляше настроението на съседите. След това идваха камионите и изпразваха кофите близо до едно софийско село.  Хората там живеят цял живот, заобиколени от боклуци. Животът им е ужасен.

Сега си представете, че чайникът от детството ви е  огромен, като шестетажна сграда. Парата, която той изпуска отива в турбина, която се върти и произвежда електричество. Само, че в случая в печката не слагаме дърва и въглища, а …атомно гориво. Но по същия начин, както и при печката, в един момент трябва да изхвърлим сгурията, т.е. отработеното ядрено гориво. Само че за разлика от обикновената сгурия то е много, много, ама много опасно. Не може просто така да се метне в полето на някое село. До сега това гориво се прибираше в Русия, защото там имат специални хранилища и знаят как да го съхраняват. Представете си, че трябва да го оставим в България.  Къде? Ето това е основният въпрос който ви задаваме.

Защото новият реактор, който управляващите се готвят да поръчат на една американо-шведска фирма ще работи с гориво, което продавачите на реактора не искат да си приберат обратно. Те казват – вие си го заровете в България, то си е ваша отговорност. Въпросът е: ИМАМЕ ЛИ НИЕ ВЪЗМОЖНОСТИ, ЗНАНИЯ И КАПАЦИТЕТ да го съхраняваме! Аз мисля че отговорът е: НЕ! НЕ1 НЕ! Три пъти НЕ!- означава, че това никога не бива да става. Ние трябва да намерим сигурно място за съхранение на горивото преди да решим да го взимаме от страна, която не иска да си го прибира обратно. Ако не вярвате, нека попитаме населението в Северна България, около Козлодуй дали иска на няколко километра от своите къщи отработено ядрено гориво. Защото ние не искаме! Или нека тези, които смятат че е безопасно, да го заровят в собствения си двор и да го пазят, както знаят! Защото те не знаят и това може да ни убие всичките.