„Все повече ме е страх от остаряването. Сутрин пия по една шепа хапчета” - призна Ники Илиев пред набора си Благо Джизъса. Разговорът стига до навършването на 40 години и до неизбежната промяна на тялото. Актьорът и режисьор не крие, че се опитва да забави този процес. С чувство за хумор разказва за сутрешния си ритуал, който вече прилича на малка домашна аптека.

„Аз сутрин вече се улавям, че имам нещо като аптека в бара в кухнята, имам 15 вида витамини“, признава той. Самият ритуал му отнема поне десет минути. А към витамините се добавят кремове, грижа за лицето, а Джизъса не му отстъпва по суетност и използва дори ледена маска. „Слагам я сутрин. Три-четири минути. То лед, не може да го държиш повече, направо ти изтръпва лицето“, разказва Благой, а Ники го слуша с интерес и попива съвети за подмладяване. След това идват „кремчета, кремове сутрин и вечер“.

Ники Илиев признава, че изпитва напълно реален страх от остаряването и физическите промени. „Започваш да си казваш: „Добре де, чакай сега, що не го забавим малко тоя процес“, доверява той. Режисьорът откровено признава и че вече се чувства физически по-зле, отколкото преди. В същото време обаче не се отказва от тренировките. Напротив, спортува всеки ден. Тича с кучето си и прави лостове, ходи на фитнес и тренира кикбокс. В по-свободните си дни прави и трите неща.

Според него голяма част от ограниченията с възрастта са и въпрос на психика. „Нещата са много в мозъка“, казва той. След като навърши 40, човек започва сам да си поставя граници, да приема определена тежест, скорост или физическо усилие като свой максимум.

Бившият на Саня Борисова обръща внимание и на това, че различните физически качества се променят с различна скорост. „Бързината си отива първа“, смята той, докато силата може да бъде поддържана много по-дълго. Именно редовните тренировки според него могат да забавят процеса на физическо остаряване.
За блондина добрата форма на тази възраст вече не идва толкова лесно. Той признава, че трябва да полага повече усилия и да внимава с храненето. „Трябва да спазвам диети и да полагам много повече усилия“, казва той.

Режимът му започва още сутрин. Той не закусва традиционно, а първо пие кафе, извежда кучето и прави кратка тренировка. След това идва протеиновият шейк. Ако има повече време, денят продължава с още тренировки – фитнес или кикбокс.
По-късно през деня Илиев може да хапне енергийно барче, преди да отиде да тренира. След тренировката храненето става по-съществено: „Ям яйца с някакви плодове и с някакви овесени бисквити“. След това, при нужда, отново може да включи протеинов шейк.

Вечерята му също е далеч от тежките и калорични ястия. Обичайният вариант е риба, малко ориз и авокадо. Така хранителният му режим изглежда почти като този на професионален спортист – много протеин, сравнително чисти храни и контрол върху въглехидратите. Видимо режисьорът се храни почти като моделките и с доста минимални количества. Ники признава, че тежи 70 килограма и трудно качва мускули, а и предпочита да е слаб и много държи на формата си.

„Опитвам се, защото на тия години трябва да ядеш чисто“, обяснява Илиев. Той продължава да тренира активно, като съчетава тичане, упражнения на лостове, фитнес и кикбокс. За него храненето и спортът вървят заедно. Актьорът говори за килограмите, натоварването върху ставите и факта, че с напредването на възрастта всяко допълнително тегло се усеща по-силно и затова държи да е слаб.
„Годините си години, каквото и да е, каквото и да правиш“, казва той и за зрителите стана ясно, че бившият модел явно е доста суетен и обсебен от външността си. Храненето за него не е просто въпрос на външен вид, а да компенсира естествените промени, които идват с възрастта.

Актьорът и режисьор говори откровено за любовта, жените и връзките, като признава, че за него това никога не е било лесна тема. „Аз нали винаги като съм се влюбвал, съответно след това много страдам“, казва той и признава, че именно силната емоционална привързаност често го е карала да се чувства уязвим. Според него обаче една от причините за трудностите във връзките е, че хората постоянно се променят. „Животът на човек е на периоди и ти се променяш през тия периоди, нали? Ти не си същият човек, който си бил на 20, не си същият, който си бил на 30.“ И когато двама души се променят с различни темпове, отношенията им също могат да поемат в различни посоки. „В един момент тази любов, която имате, тя вече отива някъде другаде или просто се изживявате и това е краят.“ Той не приема и идеята, че една приключила връзка автоматично означава изгубено време. „Според мен човек трябва да е благодарен за всяка връзка, която е имал“, философства той. Дори когато отношенията са приключили, остават хубавите моменти, преживяванията и всичко, което човек е научил от другия. За него животът спокойно може да има различни периоди – време, в което си сам, време, в което си с някого, и време, в което една връзка приключва, защото вече не работи.

За Ники Илиев няма универсална рецептата за здрава връзка. Според него най-важното е двама души да бъдат партньори, а не конкуренти. „Трябва по някакъв начин да сте партньори в това нещо и трябва да се опитвате да се вдигате заедно един друг.“ Именно тук според него много отношения се провалят. „Проблемът много често при връзки... е, че едва ли не почвате да се състезавате с тая жена, с тоя човек. Другата голяма грешка е постоянният опит единият да променя другия. Някак си трябва да се променяте заедно.“ За него здравата връзка означава и способност да се радваш на щастието на човека до себе си, без да го възприемаш като заплаха. „Да се радвате, когато другият човек е щастлив, а не да си кажеш: „Ама защо и аз нямам от това?’“ В същото време той признава, че компромисите са неизбежни, но трябва да бъдат взаимни: „Компромиси, но някак си трябва да ги правите заедно.“

Той описва любовното разочарование като изключително силно преживяване, което може да завладее целия ти живот. „Всичко, което правиш, ти го връзваш с това изживяване, с тая жена и с това нещо и се чувстваш супер уязвим.“ Именно тогава си казва: „Аз не искам да бъда слаб. Аз не искам да бъда под влиянието на някой друг.“ Иска да запази способността си да бъде концентриран, свободен и да контролира собствения си живот, вместо постоянно да мисли какво ще си помисли партньорката му. Въпреки това признава, че самотата също не е решение: „Кофти е да си сам понякога... няма идеално щастие.“ А когато става дума за границите във връзката, прави разлика между прошката и подновяване на отношенията. За изневярата е лаконичев: „Бих простил, но няма да съм с тоя човек.“ За него обаче още по-трудна за приемане е ситуацията, в която човекът, който е допуснал грешката, след това се връща и се държи така, сякаш другият е виновен. „Ей това не мога да го простя.“

Илиев признава, че той е зарязал жена си Саня Борисова и е поискал развод от нея. Режисьорът споменава и връзката си с известна спортистка, с която са били най-хармоничните отношения. Русокоското визира Ивет Лалова. Режисьорът на филма „Без крила” споделя, че иска да има връзка, но с жена, която няма да изисква от него постоянно да й отделя време и внимание. „Ако може да се чуваме през 2-3 дни, когато не съм зает, а не постоянно да иска да си пишем. Май няма такава жена, а?” – обърна се блондинът към Джизъса, който се зачуди и му отговори отрицателно. В крайна сметка Ники призна, че е сам, няма жена до себе си, а любовта е нараняван както той, така и на него са му разбивали сърцето. /Източник: Хотарена