Пандемията е свила работните места у нас с 40% и отново няма достатъчно хора за тях. От 320 762 работници са се нуждаели фирмите през септември 2019 г., а по същото време на миналата нуждата е била от само 193 792. Като в строителството, медиите, търговията, транспорта и туризма търсенето е намаляло наполовина, показват данни на Агенцията по заетостта.

През април пък безработицата у нас се стопи до 4,6% - най-ниското ниво в последните 32 години. Безработните са били само 150 547.

При ниска безработица шансът работодателите да намерят хора с подходящи умения е все по-малък. Още повече, че през март търсенето на работна ръка се увеличава.  Търсят се хора в преработващата промишленост, а една пета от вакантните позиции са в хотелиерството и ресторантьорството, липсват търговци, чиновници и селскостопански работници. Най-силен е гладът за оператори на машини, шофьори, продавачи.

Под 2,5% е безработицата в Пловдив и фирмите се конкурират за работна ръка. И се наблюдава тенденция нископрофилните производства да се изнасят от града и областта, за да намерят по-евтини работници. “Каменица” например премести пивоварната си в Хасково.

“Няма обаче инвеститор, който да се е отказал да развива производство край Пловдив, защото все пак в града са регистрирани около 550 хил. души, има и 100 хил. нерегистрирани”, обясни зам.-кметът по бизнес развитие Стефан Стоянов.

В Плевен, който се оформя като бизнесцентъра на Северозапада, индустрията се задъхва за кадри от 5-6 г., а тенденцията се задълбочава, защото нито техникумите произвеждат работници, нито бизнесът си отглежда кадри.

Безработните във Врачанска област са два пъти повече от нивото за страната. Ако в страната тя е 4,6%, то в региона за работа чака около 10% от трудоспособното население.

Най-тежко е положението в общините Борован  и Хайредин, където двама от петима нямат работа. Най-малко безработни има в общините Козлодуй, Мездра и Враца , в които безработните не надвишават 4 на сто.

За да могат да задържат качествените кадри пък, над 80% от компаниите са планирали да вдигнат заплатите през първите шест месеца на годината, показа проучване на ManpowerGroup България. Една от основните причини за напускане на работа през миналата година е предлаганото по-високо възнаграждение на друго място. Другата причина за по-високите заплати е да се намерят служители за освободените длъжности.

В сектор “Производство” над 90% от работодателите са планирали да увеличат заплатите, а в сектор “Автомобилна индустрия” - 91%, следва “Търговия” с 81%. Това са и трите сектора, които изпитват глад за кадри и които са претърпели най-голямо доброволно текучество през 2021 г.

Възможност за попълването на свободните места са украинските бежанци. Работодателите вече обявиха, че ще могат да наемат около 200 хил. души, които бягат от войната. До момента 1868 работодатели са потърсили бюрата по труда, за да наемат бежанци. Те са подали 9486 свободни места. 75% от шефовете имат готовност да ги наемат веднага. 10% от тях търсят кадри с висше образование, а 28% със средно.

Държавата планира и програма “Солидарност”, за да може украинците да се интегрират по-лесно на пазара на труда. Една от мерките е да покрива за три месеца минималната заплата и осигуровките на работодатели, ако наемат украински бежанци на работа. Още толкова пък ще плаща само осигуровките им. За работещите ще има опция и за покриване на наема за три месеца. Държавата ще дава пари и за бавачка, за да може майките да работят спокойно.

Друга мярка е ваучери за обучение по български или на друг чужд език. Освен това бежанците ще могат да се насочват и към различни професионални обучения. Програмата ще струва около 46 млн. лв. и с нея ще могат да се подпомогнат около 5000 души.

Строителството е браншът, който страда най-много от липсата на кадри. По данни на Камарата на строителите в България през 2021 г. в отрасъла са били заети общо 195 800 души. Но в последната година на строителния бум – 2007-а, те са били 232 000, т.е. с над 37 хил. повече. Положението все пак не е чак толкова трагично, защото по време на пандемията през 2020 г. в отрасъла работеха почти със 100 хил. човека по-малко, отколкото в най-добрите години - цяла армия от строителни работници се изнесе да работи в чужбина.

Заплащането на труда е единият начин за привличане на работна ръка, но точно в това отношение нещата не са се подобрили съществено. По данни на НСИ през 2021 г. средната годишна заплата в строителния сектор е била 14 084 лв., т.е. 1173 лв. месечно, и това е на предпоследно място по най-ниско заплащане, по-лошо е само в хотелиерството. Все пак увеличението в сравнение с предходната година е в рамките на средното за страната – 11%.