Девета поредна година палеонтолози проучват динозавърското находище в района на Трън, съобщи за БТА доц. Латинка Христова от Националния природонаучен музей към Българската академия на науките, която е ръководител на експедицията.

Основната цел на тазгодишните разкопки е да бъдат проучени нови фосилни останки и да се събере повече информация за животинския свят от периода, в който са живели динозаврите. Какви точно открития ще бъдат направени, е трудно да се предвиди, тъй като това зависи от самото находище и от това какво ще разкрие природата, каза доц. Христова.

„Всеки има желание да намери голяма кост от динозавър, по-пълна черупка на костенурка или първите бозайници, които все още не са откривани от този период, но каквото излезе, това е“, посочи тя.

През миналата година екипът откри изцяло запазено динозавърско ребро. Според доц. Христова находката показва потенциала на обекта, а настоящият сезон също вече е донесъл интересни резултати.

„Имаме намерени фрагментирани кости, които не са много добре запазени, и предстои да установим на какво принадлежат. Някои от по-пълните кости може да се окажат от риби, а не от динозаври. Днес обаче нашият студент доброволец Георги Севов откри сравнително пълна кост, много по-добре запазена от тези, които обичайно намираме в находището, което ни прави много щастливи“, каза тя.

Според доц. Христова находището край Трън има голямо значение за палеонтологичната наука не само в България и Европа, но и в световен мащаб. В периода, когато са се формирали откритите там пластове, Европа е била архипелаг от острови, а находищата от това време на територията на континента са много малко. „Нашето находище попада сред тези с най-богата таксономична фауна от този период. То вече е дало информация за палеоекологията, за средата, в която са живели организмите, за самите находки и за процесите, свързани със запазването им“, обясни ръководителката на експедицията.

Резултатите от проучванията вече са представени в научни публикации. Описани са различни таксони, сред които представители на панцерните риби и титанозаврите. Екипът работи и в сътрудничество с учени от други държави.

В тазгодишната експедиция участват шестима души. Освен доц. Латинка Христова, в екипа са магистър Владимир Николов от Софийския университет, доц. д-р Дочо Дочев, проф. д-р Марлена Янева от Геологическия институт при БАН и студентите доброволци Мартин Чавдаров и Георги Севов. Разкопките ще продължат до неделя, 2 август.

Паралелно с работата в основното находище учените извършват проучвания и в други части на Трънския район. Те вече са открили още едно динозавърско находище, което не е толкова добро като основното, но също представлява важен успех за екипа. Открити са и останки от гръбначни животни на други места в района.

Доц. Христова отбеляза, че теренната работа е само началото на дълъг изследователски процес. След откриването на фосилите предстоят тяхното почистване, консервация и изследване, преди да може да бъде определено точното им значение.

„Хората често се изненадват, когато не можем веднага да кажем какво сме намерили. Причината е, че предстоят почистването, консервацията и изследването на материалите. В нашата наука нещата не винаги стават бързо – понякога са необходими месеци или дори години, за да бъдат изучени и описани правилно“, обясни тя.

Откритите материали се транспортират за обработка в Националния природонаучен музей към Българската академия на науките в София. Времето за подготовка на всяка находка е различно – някои образци могат да бъдат почистени още на терен, докато други изискват месеци внимателна работа със специализирана техника.

Учените не разкриват точното местоположение на находището, за да го предпазят от евентуално увреждане. Според доц. Христова опасността не е само в това някой да вземе отделна кост, а в унищожаването на целия геоложки контекст, който съдържа ценна информация.

„Ако се загуби контекстът – къде е намерена находката, каква е позицията ѝ и в каква среда се е намирала, тази информация не може да бъде възстановена. Ние изследваме внимателно всяка бучка, защото дори най-малките фосили носят информация“, допълни тя.

Според доц. Христова естествените процеси вече са достатъчно голям фактор за промяна на находището и човешката намеса може да доведе до безвъзвратна загуба на научни данни.

Проучванията край Трън продължават да разкриват нови сведения за древния живот на Земята и да утвърждават значението на находището за палеонтологичните изследвания в България и Европа.