Няма нормативна уредба за опазването на пещерите в България. Това съобщи председателят на Българската федерация по спелеология Атанас Русев."В Закона за природните богатства не е упоменато почти нищо за пещерите. Затова всеки може да влезе в тях и да ги руши. Може да вземе камък от тях и да го продаде за 10 лв. на околовръстното в София. И няма закон, който да определи някаква санкция за този човек", поясни Русев.Федерацията по спелеология изготвила проектозакон през 2004 г. Тогава обаче той не бил одобрен от правителството на Симеон Сакскобургготски. При тройната коалиция пък минал само на първо четене, обясни Трифон Даалив, началник на Аварийно-спасителния отряд към Българската федерация по спелеология. Той поясни, че в България има 6 хил. пещери и само 10 са благоустроени и се стопанисват от БТС. За тяхното опазване пък се грижели около 30 клуба по спелеология в страната. Бюджетът им обаче би изключително оскъден.В акцията в Боснек, при която бяха спасени седемте души, попаднали въ воден капан в Духлата, дошли много доброволци от различни клубове. Всичките сами си поели разноските."Първите 12 часа от акцията бяха изцяло на частни начала. Хората ни не бяха подвивали крак повече от 20 ч.", поясни Атанас Русев.Според Даалиев пък това била най-мащабната спасителна операция, провеждана в България. В нея са взели участие около от 60 души, повечето доброволци."Толкова ми се искаше да излезем, че ми се причуваха гласове. Всеки момент имах чувството, че някой от спасителите ни вика. Не се страхувах за себе си, но се притеснявах за родителите си. Знаех, че те са ужасени от това, което се случва". Това сподели 16-годишната Божидара Пелова от Карлово, която бе сред седемте пещерняци затиснати от воден капан в пещера Духлата в пернишкото село Боснек.Повече от 48 часа тя и Ивайло Чичев от Перник, Петър Димитров и синът му Емил от Карлово, съгражданинът им Илия Драганов, Йонко Ангелов от врачанското село Веслец и 16-годишната Марина Монева от Сопот престоях в галериите на пещерата. Те влезли в петък вечерта. Заради поройните дъждове, които се изляха обаче нивото на подземната река, която тече под карстовите скали на Духлата, се покачило и затворило всички изходи. Така седмината се оказали във воден капан.Пещерняците били на повече от километър от входа. Водата пък се покачвала с по 50 см. на час, поясни водачът на групата Иваило Чичев. Той е изключително опитен пещерняк. Повече от 25 г. посещавал Духлата. Затова познавал добре всичките и галерии. В критичния момент точната му преценка се оказала животоспасяваща за всички от групата. Опитни пещерняци били и останалите възрастни. Децата също често ходели по пещери и знаели как да се грижат за себе си."Последното, което си мислех е, че няма да излезем живи. Тревожех се преди всичко за децата. За за оцелеем правехме загревки и масажи, топлехме вода, чай и бульон на газов котлон, който носехме, спяхме един до друг, з ада се топлим. Бяхме много добре оборудвани. Имахме топли дрехи и храна - вафли и сандвичи. Природата често ни поднася изненади. Очаквахме, че ще останем по-дълго в пещерата. човек ако знае как да оцелява, няма проблем4, твърди Чичев.Всички обаче са категорични, че изпитали истинска радост при появата на спасителите. Пръв до блокираните хора достигнал Иво Калушев.Духлата е най - дългата пещера в България - 18 км., и и дълбока 53 м. Представлява сложна многоетажна, лабиринтна система, разположена на 6 етажа. Името й е свързано със звука, който вятърът издава при преминаването си през входа на пещерата. Духлата е една от най-сложните пещерни системи в България и е създадена от подземните течения на река Струма. Тя представлява лабиринт от тунели, галерии, подземни езера, водопади и синтрови образувания. В пещерата са установени 22 вида пещерни животни, сред които 6 вида прилепи. Има и голямо разнообразие от пещерни образувания. През 1962 г. е обявена за природна забележителност.