Иконата на киното от 60-те Клаудия Кардинале почина на 87 години. Звездата издъхна в Немур, близо до Париж, в присъствието на децата си, съобщи нейният агент пред АФП.

„Тя ни оставя наследство на свободна и вдъхновена жена, както като личност, така и като артист“, каза Лоран Саври.

Кардинале пленяваше зрителите по целия свят с чувствената си прелъстителна визия, която я превърна в муза на Лучино Висконти и Федерико Фелини.

Със своята бурна красота и дрезгав глас, Кардинале не само омагьосваше най-големите италиански режисьори, но и играеше с повечето водещи актьори – от Бърт Ланкастър до Ален Делон и Хенри Фонда.

През годините тя играе в 175 филма, а фестивалите във Венеция и Берлин ѝ присъждат почетни награди.

От кошмар към приказка

Това, което щеше да се превърне в приказна кариера, започнало като кошмар.

Като тийнейджърка, Кардинале е изнасилена от филмов продуцент и забременява. С малко възможности по онова време, тя взима трудното решение да отгледа сина си Патрик и да се опита „да изкарва прехраната си и да бъде независима“ чрез киното, въпреки че никога не е искала да се занимава с филми.

„Направих го за него, за Патрик, детето, което исках да запазя въпреки обстоятелствата и огромния скандал“, споделя тя пред френския ежедневник Le Monde през 2017 г.

„Бях много млада, срамежлива, целомъдрена, почти дива. И без никакво желание да се излагам на снимачните площадки“.

Актриса с неохота

Родена в Ла Гулет, близо до Тунис, на 15 април 1938 г., с родители сицилианци, животът на Кардинале се обръща с главата надолу, когато е на 16 години - тогава тя печели конкурс за красота.

Наградата „Най-красивата италианка в Тунис“ ѝ носи пътуване до кинофестивала във Венеция, където веднага привлича вниманието и, макар и неохотно, се отказва от плановете си да стане учителка.

„Всички режисьори и продуценти искаха да правя филми, а аз казвах: „Не, не искам!“, разказа Кардинале.

В крайна сметка баща ѝ я убедил да „опита с това кино“. 

Докато започнала да получава малки роли, тя била изнасилена. Убедили я да роди тайно в Лондон и да остави детето на грижите на семейството си.

Патрик официално бил представян като нейния по-малък брат, докато тя не разкрива истината седем години по-късно.

„Бях принудена да приема тази лъжа, за да избегна скандал и да защитя кариерата си“, каза актрисата.

Приказна кариера

От този момент нататък нямало връщане назад – тя била погълната от златния век на италианското кино, въпреки че не говорела и дума на италиански, а само френски, арабски и сицилиански диалект.

На 20 години „станах героинята на една приказка, символ на страна, чиито език едва говорех“, пише тя в автобиографията си от 2005 г. My Stars.

Гласът ѝ трябвало да бъде дублиран на италиански, докато не изиграла роля във филма на Фелини 8 ½ (1963), спечелил "Оскар", когато известният режисьор настоял да използва собствената си гласова изразност.

Същата година, на 25 години, Кардинале снима едновременно епичната драма на Висконти "Леопардът" и сюрреалистичния хит на Фелини "8 ½".

„Висконти искаше да съм брюнетка с дълга коса. Фелини искаше да съм блондинка“, споделя Кардинале.

Критиците я нарекли „въплъщение на следвоенния европейски гламур“ и тя била позиционирана така както на екрана, така и извън него.

„Сякаш ѝ бе наложена сексапилността“, пишат от „Гардиън“ през 2013 г.

Холивуд и международен успех

Прегърната от Холивуд, където отказвала да се установи трайно, Кардинале има голям успех с "Розовата пантера" на Блейк Едуардс с Питър Селърс, после с "Циркът" на Хенри Хатауей с Рита Хейуърт и Джон Уейн.

„Най-добрият комплимент, който някога съм получавала, бе от актьора Дейвид Нивън по време на снимките на „Розовата пантера“, спомня си актрисата.

Нивън казал: „Клаудия, заедно със спагетите, ти си най-голямото изобретение на Италия“.

Отказвайки пластични операции, тя продължила да играе дори в 80-те си години, включително в La Strana Coppia, женската версия на "Странната двойка" на Нийл Саймън в театъра "Аугустео" в Неапол.

„Само любов“

Въпреки че била желана от мнозина, тя казва, че „единствената ѝ любов“ е бил неаполитанският режисьор Паскуале Сквитери, баща на дъщеря ѝ Клаудия, с когото работи по серия филми в продължение на четири десетилетия до смъртта му през 2017 г.

През годините тя играе в 175 филма, а фестивалите във Венеция и Берлин ѝ присъждат почетни награди.

През 2017 г. тя се появява на официалния плакат на фестивала в Кан, въпреки възмущението, че бедрата ѝ са обработени цифрово, за да изглеждат по-слаби.

Кардинале беше твърд защитник на правата на жените и през 2000 г. е назначена за Посланик на добра воля на ЮНЕСКО заради ангажимента си към каузата на жените и момичетата.

„Имала съм много късмет. Тази работа ми е дала множество животи и възможността да използвам славата си в полза на много каузи“, казва Кардинале. /Източник: Нова ТВ