Коклюшът се завръща с пълна сила в България. Това показа доклад за здравния статус на българите през 2024 г. Броят на заболелите от "магарешка кашлица" е скочил от 20 на 2721 случая за една година – взрив със 136 пъти, какъвто България не е виждала от десетилетия. За сравнение, в Европа подобна тенденция не се наблюдава.

В документа на здравното министерство се очертава изключително тревожна картина за състоянието на детското здраве в страната. Сред най-сериозните акценти изпъкват високите нива на детска смъртност, големият дял новородени с ниско тегло и значителната заболеваемост сред най-малките деца. След десетилетия на ниска заболеваемост, през миналата година заболеваемостта достига 42 на 100 000 души, а близо 85% от всички случаи са сред деца и юноши.

Най-уязвима е групата на кърмачетата, при която заболеваемостта достига шокиращите 411 промила – стойност, която по анализите в доклада категорично показва пропуски в ранната защита на най-малките.

Епидемичният взрив през 2024 г. е концентриран главно в София и областта. В столицата заболеваемостта достига 118 на хиляда – почти три пъти над средната за страната. Следват София-област (95,84‰), Кюстендил (49,22‰), Благоевград (45,28‰) и Перник (44,13‰). Според експертите причината е ясна – голям дял неимунизирани деца поради „немедицински причини" – откази от родители, пропуски на лекари, миграция. Преди 2 години се стига и до три смъртни случая на бебета, в следствие на заболяването. Заради стряскащата статистика, властите реагират и променят имунизационния календар. Ваксинацията срещу коклюш вече започва от 6-седмична възраст, а от тази година се въвежда и имунизация за бременни жени след 27-ата гестационна седмица. 238 деца не са доживели до първия си рожден ден през 2024 година. Детската смъртност в България е 4,5 на хиляда раждания – под нивото от 2023 г., но все още значително над средната за Европейския съюз от 3,3 на хиляда.

Още по-тревожни са причините. „Голяма част от смъртните случаи са предотвратими", се посочва категорично в доклада. Дадено е и решение - по-добра пренатална грижа, по-добър достъп на бременни и новородени до специалисти, скринингови програми. Перинаталната смъртност е 7,3 на хиляда – спад спрямо 8,8 на хиляда през 2021 година, но все още високо ниво. Неонаталната смъртност е 2,7 на хиляда.

Докладът сочи още, че 11,5% от всички новородени в България се раждат с тегло под 2500 грама. Всяко девето бебе идва на този свят с опасно ниско тегло – показател, значително над нормата за ЕС.

В документа се посочва, че това не е просто медицинска статистика. Ниското тегло при раждане е индикатор за бедност, недохранване, липса на пренатални грижи. То е свързано с високия дял на недоносените бебета, с рисковите социални групи, с тютюнопушенето и нездравословните навици на бременните жени. Тези бебета се раждат с по-висок риск от инфекции, проблеми с развитието, хронични заболявания в по-късна възраст.

От какво боледуват най-малките?

 189 241 деца на възраст от 0 до 6 години са били прегледани през 2024 година. При 11 491 от тях са регистрирани различни заболявания. Честотата е 60,72 на хиляда – лек спад спрямо 2023 г., но тенденциите остават притеснителни. На първо място са респираторните заболявания с честота 17 на хиляда. От тях: алергичен ринит (5,2‰), астма (4,7‰), пневмония (4,5‰) и аденоидни вегетации (5‰).

Следва специфично забавяне в развитието – диагностицирано при 816 деца, или 4,8 на хиляда. Това означава, че почти 5 на всеки хиляда прегледани деца имат проблеми с развитието на речта, моториката или познавателните способности.
1069 деца страдат от затлъстяване. 1168 имат проблеми със зрението, от които 164 с тежко намалено зрение или слепота. 253 деца живеят с епилепсия, 139 – с детска церебрална парализа, 42 са с диагностицирана глухота. 114 деца на възраст до 6 години имат диабет. 23 – злокачествени новообразувания. Три малчугани до 3 години са с рак.

Данните от 2024 година разкриват системна криза в детското здравеопазване. Изводите са, че епидемията от коклюш е можело да бъде избегната, а детска смъртност - предотвратима. Експертите са категорични, че тези проблеми могат да бъдат решени. чрез по-добър достъп до качествена медицинска грижа за бременни и деца. Чрез ефективни имунизационни програми. Чрез скрининг и ранна диагностика. Чрез превенция и здравно образование. /Източник: Трафик нюз