Пернишкият банкер Юлиан Попов е луд по риболова.Обича да лови най-вече през зимата, когато водата е заледена и се налага да се прави дупка в леда. Държал е въдицата дори на температури от минус 20 градуса. Въпреки това обаче той не вкусва риба.Юлиан Попов е добре познат на перничани. Той е на 45 години, женен с двама сина. Сменял е директорския стол на няколко големи банки в града. От 6 години е шеф също в една от банковите институции в Перник.„Риболоваът е е моето хоби, това е моята страст, която няма аналог. Стоял съм с въдица в ръка и на минус 20 градуса. Още като малък ходех на риба с баща ми. Той е човекът, който разви това усещане в мен. Аз не ям риба. Подарявам я на мои близки приятели, роднини и дори на непознати“ , разказва Попов.За Юлиан удоволствието се крие в това да надхитриш водните обитатели. Да уловиш рибата, а не да я изядеш. Казва, че истинските рибари подчти не хапват от улова си. Така е бил и баща му, така е и той самият сега.„Емоцията от риболова е уникална. През почивните дни съм за риба. У дома човек не може да ме види. Ходя на реки, язовири, но не и на море. Всеки риболов си има своите тънкости“, допълва Юли.Баща му също бил заклет риболовец и от него той наследил своята страст към този спорт, която следва и до ден днешен. Притежател е на 36 въдици. Любовта си към риболова предал и на големия си син, малкият също започнал да проявява интерес към въдицата.Според Попов риболовът успокоява и калява. Усещането за рибата и как да стигнеш до нея е наука, която не всеки разбирал.„Да си сред природата е уникално чувство. Риболовът ме закали, чисто физически, защото ме прави по-млад, а психичeски, защото когато съм зад въдицата забравям за всичко. Обожавам да ловя щука. Това е хищник, борбена риба, която трудно попада в капана на въдицата“, споделя още перничанинът.