Деца откриха кутре на 3 месеца, простреляно и оставено в гората над Батановци да умре, съобщи Надя Райкова от общинския приют за безстопанствени кучета в Перник. Малчуганите се натъкват на страшната гледка с агонизиращото животинче броени часове след протестите в града и цялата страна срещу насилието над животните, в събота по обяд.

Още по-фрапиращото е, че операторът на 112 се държал грубо и не искал да приеме сигнала. Тъй като кученцето било захвърлено в гората, се прави организация, за да се стигне до него. За съжаление, снимките показват, че гръбнакът на животното е бил прекъснат в задната част на тялото. Все пак надежда има, защото Райкова смята, че кученцето има чувствителност в крачетата.

То ще мине преглед в Многопрофилната ветеринарна клиника „България“ при д-р. Войчев. Ето какво пише в социалната мрежа във връзка със случая Райкова: „Два часа след протеста в Перник трима младежи, аз лично бих ги нарекла ГЕРОИ, звънят на 112 и подават сигнал, че разхождайки се в гората над гр. Батановци, виждат едно шарено петънце. Оказва се , че това е куче, бебе на около 3 месеца.

Кутрето е обездвижено и мърда само главичката си. Операторът на 112, както винаги, се е държал супер незаинтересовано и грубо. Децата са били настоятелни, че трябва да се помогне на животното. След разправия по телефона сигналът е бил приет. Уведомен е приютът за безстопанствени кучета-Перник.

Започва се мъката. Търси се джип, защото кутрето е в гората и с лек автомобил не може да се стигне до мястото. Намираме младежите, за да ни заведат до мястото и какво се заварва там.. Поредния УЖАС.

Нарекохме нашето малко четириного приятелче Симон. Та, Симон е прострелян и оставен да умре в нищото. Да умре бавно и мъчително. Да умре от раните си, от глад , или разкъсан от дивите животни. Която и смърт да го застигне, все ще е адски мъчителна!

С какво разгневи някой толкова това малко пале?! Та то е бебе! Оставен дни наред прострелян, обездвижен, сам самичък в гората. Това е жестоко! Раната е стара. Симон просто тихичко е чакал своя край, самичък без да се оплаква, без глас, без надежда. Само болката и една малка локвичка с вода, която е и причината да оцелее, са били неотлъчно до него.

Симон обаче е борец и много се надявам да не се предаде. Той е здрав. Тестовете са отрицателни, но е много слаб и е гладувал много дълго време. Има чувствителност на задните крачета. В момента е на системи и раните са обработени.

На този , който му го е причинил ще кажа само ,,Да ти се връща стократно.“ Благодаря на Симона, чието име носи палето, че беше до мен и направи всичко възможно да намери джип, с който да се качим в гората. Поклон пред нашите ГЕРОИ, които не подминаха клетничето!

Вие сте големи хора с големи сърца! Ние няма да оставим и да предадем нашето приятелче. Само се молете да се оправи“