„Нямаме информация за развитие по случая. Почти не излизаме, защото вече нямаме сили. Вкъщи сме със сестра му. Поисках психолог да работи с нея. Притеснявам се, защото е малолетна. Страхувам се да я пусна на училище понеже постоянно хората от града я питат някакви неща за брат ѝ. На 23 февруари той беше при нас, говорихме. Обясни ми, че му е студено там, където работи. Казах му си вземе якето, но отказа. Не познавах хората, при които живееше. Не бяха жители на града. Знам, че единият имал жена с три деца. Напоследък не говореше много с нас. Явно се е страхувал да ни сподели, защото знае, че няма да го оставим. Винаги сме го избавяли от подобни неща. Винаги казваше: „Добре съм, лельо, няма да ви забърквам в ситуациите, в които съм. Не се притеснявай, ще се оправя. Някой ден ще се гордееш с мен”, разказа за „Здравей, България” Павлинка Вътова. 

„Полицията е намерила пресни кости, но има още да търсят, защото са били разхвърляни при едно сметище до Кула. Той е, няма кой друг да е. Взеха ми ДНК от устата, за да го докажат. Пребили са го жестоко и са го вкарали в мазе, а после са го запалили жив. Това човешко ли е? Трябва да се намерят извършителите и да влязат в затвора до живот”, каза Марина Йонова, биологичната майка на Мариян.

Местните жители също споделят, че не знаят много за хората, при които живеел Мариян.

„Виждала съм момчето на няколко пъти. Не знам какво се е случило. Дойде полиция и иззе, каквото трябваше. Чух, че момчето е убито и изгорено. Постоянно има проблеми с нашите съседи. Какво правят, не мога да кажа”, сподели съседка.

„Знам, че цепеше дърва по къщите. Чувал съм силна музика от дома, в който живееше, но не знам нищо повече за тях”, разказа живеещият в селото Валентин.   /Източник: Нова ТВ