Случаят на отровени защитени диви животни провокира призив за по-сурови наказания за престъпленията срещу природата от страна на "Зелени Балкани". След смъртта на осем лешояда край Калофер природозащитници настояват за промени в Наказателния кодекс, тъй като според тях действащите санкции не са достатъчно възпиращи, пише Lupa.bg

На 18 и 19 август служители на Национален парк „Централен Балкан“ откриха осем загинали лешояда – черни, белоглави и брадат, както и мъртъв гарван. Един от лешоядите първоначално е бил намерен жив, но в критично състояние, а по-късно е починал.

По случая е задържан 36-годишен мъж от Калофер, който е привлечен като обвиняем. Според прокуратурата в труп на умряло говедо е била поставена отровна примамка, която впоследствие е довела до смъртта на птиците.

Сред загиналите е и брадатият лешояд Боев – птица, свързана с усилията за възстановяване на вида в България. Загубата му е особено тежка за природозащитните организации, които работят от години за връщането на редките хищни птици в природата.

Именно този случай даде нов тласък на исканията за промени в законодателството.

При подобно престъпление може да бъде приложен чл. 278д от Наказателния кодекс, който предвижда за противозаконно унищожаване, повреждане, държане, придобиване или отчуждаване на екземпляри от защитени видове до 5 години лишаване от свобода и глоба от 5000 до 20 000 лева.

Важно е обаче да се уточни, че това е максимално предвиденото наказание, а не автоматична присъда. Каква санкция ще бъде наложена зависи от конкретните обстоятелства, доказателствата и решението на съда.

Точно това е един от мотивите за искането за промяна.

От Спасителния център за диви животни настояват наказанията за подобни престъпления да бъдат завишени, така че унищожаването на редки и защитени животни да не може да бъде възприемано като деяние, за което се носи само символична отговорност.

„За да не остават подобни варварски прояви с леки или символични наказания, е нужна промяна!“, заявяват от Центъра.

Природозащитниците призовават гражданите да подкрепят петиция за допълнения в Наказателния кодекс и за увеличаване на наказанията за престъпления срещу природата.

При отровните примамки опасността не се ограничава до животното, към което е насочена. Птиците хищници и мършоядите могат да погълнат отровен труп и така да станат жертва на поставената примамка. В конкретния случай последствията са засегнали няколко защитени вида.

Това прави проблема не просто въпрос на смъртта на отделни животни, а на опазването на цели популации и дългогодишни програми за възстановяване на редки видове.

Случаят край Калофер отново поставя въпроса дали пет години като максимално наказание и глоба до 20 000 лева са достатъчно силен възпиращ механизъм, когато става дума за умишлено поставяне на отрова, довело до смъртта на защитени животни.

Докато разследването и съдебната процедура продължават, природозащитниците вече настояват законът да бъде променен, така че подобни престъпления да бъдат последвани от по-сериозна отговорност.

От Спасителния център отправят и апел за подкрепа на дейността им по спасяване, лечение и рехабилитация на пострадали диви животни.