Един коментар на Анна Ефтимова, вестник Монитор

Хубава работа, ама циганска. Такава е ситуацията с онези над 8000 безработни социално слаби българи, които са загубили правото си на помощи от държавата, защото... са отказали да работят.

Тези 8000 са от всякакви етноси – български, ромски, турски... Въпреки различния си произход те са еднакви. Еднакво бедни и мързеливи. Нямат работа, но нямат и желание да работят. Държавата иска да им помогне, давайки им право на помощи, но срещу задължението да се трудят по 4 часа 14 дни в седмицата. В замяна получават до 60 лева, които явно се оказват твърде непривлекателни за бедните безработни.

Наглост ли е това, или просто принципна позиция?

Може би тези социално слаби безработни смятат, че след като държавата не им помага достатъчно, давайки им жълти стотинки, няма нужда те да помагат на обществото с труда си. С други думи, избират да бъдат бедни, но отпочинали, вместо с 60 лева в джоба, но с мазоли от метлата.

Ето защо работата е хубава, ама... не съвсем.

Държавата се опитва да помогне на тези безработни, но не успява. Защото накрая тези хора нито трупат трудови навици, нито излизат от графата „бедни“. И след като санкциите не помагат, очевидно е нужна промяна на подхода, защото в тези случаи тоягата не помага. Как властта да накара безработните мързеливци да се трудят? Да убиеш мързела, е невъзможно. С безработицата обаче може да се бориш, най вече подготвяйки нужните кадри. С други думи, всичко тръгва от училище. Сега половината безработни, регистрирани в бюрата по труда, са учили до 8-ми клас. В същото време всеки месец социалните спират детските надбавки на над 6500 деца, защото отсъстват от класната стая.

Тези 6500 са потенциални безработни, които ще чакат държавата да им връчи метлите за половин месец. Те може и да приемат, но може и да откажат, защото хем ще искат пари, хем няма да имат желание за работа. И тук размахването на тоягата не помага. Санкционирайки неходещите на училище, държавата не прави нищо друго освен да спести някой друг лев от социални помощи. Политиката на властта трябва да е насочена към подпомагане на децата, застрашени от отпадане от образователната система, защото само така държавата ще зашити принципите си за задължително образование.

Същото важи и за санкциите за непълнолетни майки, които сега социалната политика „наказва“, вместо да опазва. Политиката на държавата е постфактум – дават памперси вместо пари на 14-годишните майки, забравяйки, че месеци преди това институциите са допуснали или пропуснали дете да роди дете.

Общото между всички тези „обекти“ на социалното подпомагане е, че те не искат помощ – работа, подкрепа, консултация. Те искат само пари.