ВИЗИТКА:

Емил Георгиев ръководи Федерацията за защита на потребителите от 2015 г., а преди това е бил член на ръководството на организацията

Един от основателите на политически клуб „Екогласност“ и негов председател от 2006 г.

Четири мандата общински съветник в община Хасково

Депутат в 42-рото народно събрание

Завършил е Висшия институт по хранително-вкусова промишленост в Пловдив

- Г-н Георгиев, как ще коментирате водната криза, обхванала Перник и други райони на страната?

- През последните няколко години обществото е разтревожено от тежките екологични проблеми, разтърсващи страната. Кулминацията беше през последните два-три месеца на миналата година с наистина безпрецедентната водна криза, обхванала Перник и други райони.

Няма как да се подмине с лека ръка и фактът, че България се оформи като площадка за складиране и изгаряне на опасни отпадъци с неизяснен произход и изхвърлени от употреба автомобилни гуми, внасяни безконтролно от други европейски държави. И всичко това с непредсказуеми последици за околната среда и здравето на хората. В този ред на мисли няма как да не споменем и за влошеното качество на въздуха не само в София, а и в други малки и по-големи населени места.

Казано по друг начин, пълна катастрофа в областта на опазването на околната среда. В тази връзка, без да сме черногледи, от Федерацията на потребителите в България приехме с удовлетворение освобождаването на министъра на околната среда и водите. Вината му комплексно е огромна, но не по-малка е и вината на ръководството на МРРБ, в т.ч. и на ВиК в Перник. Споменавайки за МОСВ, няма как да се пропусне отговорността и на други служители от МОСВ, допринесли с бездействието си за водната криза в Перник.

- Какво е мнението ви относно лансирания проект за спешно изграждане на 13,5-километров водопровод за аварийно захранване на Перник през София?

- Извън всякакво съмнение е, че в спешен порядък трябва да се осигурят доставки на необходимия минимум питейно-битова вода за близо 100-хилядното население на Перник. Същественият въпрос е защо чак сега държавата се задейства. Нима досега не е била известна възможността за доставка на вода от водохващането на яз. „Белмекен” през яз. „Бели Искър” и с алтернативния тръбопровод през Мало Бучино до Перник.

За съжаление, съзнателно или не, е проспано катастрофалното намаляване на количеството вода в яз. „Студена” и въпреки това постоянно са източвани над 650 л/сек от язовирните запаси. В коя посока е било насочвано това огромно количество вода? Ако приемем за нормално към битовете потребители в Перник да са насочвани не повече от 450 л/сек, с останалото количество вода от порядъка на 200-250 л/сек са се захранвали промишлените предприятия в града, и то по цена 15 ст./куб. м, което си е живо кощунство спрямо гражданите на Перник и другите селища от общината.

Нека да се върнем към оня дъждовен ден през октомври 2016 г., малко преди президентските избори. На импровизирана среща ексминистърът на регионалното развитие и благоустройството г-жа Лиляна Павлова разказваше приказката за разрешаване на проблемите с недостига на питейна вода, като се санира язовирната стена на яз. „Студена”. С патос внушаваше, че след като денят е дъждовен, ще върви като по вода и няма да има водна криза. Накрая се оказа, че от толкова вървене като по вода сега няма вода и перничани се питат кои води отнесоха обещаните милиони. Проблемът с питейната вода в цялата страна има и друго измерение – там, където я има, е с лошо, да не кажа вредно за здравето качество. И тук ще припомня случая с радиоактивно замърсената питейна вода в Хасково. От лятото на 2017 г. водата в града е забранена за пиене и готвене и почти 3 години в 12 пункта са разположени водоноски като по време на чума. Няма как да подмина и трагедията на меричлерци от преди 9 години, когато питейната вода на градчето беше замърсена с арсен и от левкемия починаха няколко души.

- Има ли необходимост от бързи законодателни промени, за да се намалят рисковете от безогледно източване на язовири подобно на „Студена“?

- Да. Има необходимост от спешни законодателни промени, защото е критично състоянието с наличните обеми и в други язовири като “Камчия“ и „Бебреш“, от където се захранват с вода Варна и Ботевград. За сведение лошо се стопанисва и яз. “Копринка“. Чашата му е пълна в момента с всякакви отпадъци. Наскоро новият министър на околната среда г-н Емил Димитров с половин уста призна, че с нарязването на тръбите на напоителни системи са нанесени огромни щети на водопреносната система. Така е, само че виновното лице в момента се вживява като медиен корифей в една от малките телевизии в страната.

- Смятате ли, че предлаганият от правителството мегахолдинг за управление на водния сектор ще допринесе за по-бързо решаване на проблемите в тази сфера?

- Прекалено амбициозна цел, която поражда много въпроси без отговор. За рехабилитацията на републиканската водопроводна и канализационна мрежа в страната ще са необходими над 12 милиарда лв., а тази мегаструктура, с ресурс 1 милиард лв., ще генерира единствено поредната надута администрация с размити възможности. Причината е, че от общо в момента 45 водни дружества, доколкото знам, само 30 са с преобладаващо държавно участие. И в тази връзка не е ясно как ще се управлява „Софийска вода”, която е дадена на концесия на френска фирма. Не е ясно как ще се управляват и общинските ВиК дружества. И не на последно място - при приет републикански бюджет не е ясно откъде ще се отделят 1 млрд. лв., които ще отидат за ремонт на 400 язовира, за които още се спори на кого са собственост. Тук изниква въпросът дали не трябва да се построят още язовири? За сведение - през последните десетина години е построен само един язовир.

- Според вас достатъчен ли е контролът, упражнен от КЕВР, на инвестициите във водния сектор с цел да се намалят рисковете от подобни кризи?

- Присъствал съм на няколко обществени обсъждания за цената на водата, която с т.нар. бизнес планове на водните оператори се предлага винаги за увеличение на цената на услугата. И всичко това, без да личи, че КЕВР упражнява контрол на инвестициите във водния сектор. Затова и управителите на ВиК дружества предлагат увеличения единствено с цел повишаване на работните заплати. Нищо повече, което е изключително аморално спрямо битовите потребители. Казано по друг начин, държавният регулатор няма никаква роля при управлението на водните кризи. Самият факт, че се прие увеличение на цената на водата в Перник, при положение че я няма, говори, че комисарите от КЕВР са катастрофално отдалечени от проблемите на потребителите в България.

- Смятате ли за обективни изчисленията на т.нар. социално поносима цена на водната услуга?

- Съвсем отговорно заявявам, че изчисленията на т.нар. социално поносима цена на водната услуга не са обективни. Крайно време е това да се промени. /Интервю на Васил Нанчев "Монитор"