Разследваният като унищожител на българската икономика Николай Банев и покойната му съпруга Дочка са осъдени за аморално поведение, научи HotArena. Присъдата е издадена в последната година на соца, малко преди да падне режима - на 9 май 1989 г. Освен моралния аспект, тя има и чисто финансов – наложена им е глоба от 200 лева, които за онова време са заплатата на висшист. Само няколко години по-късно обаче двамата стават герои на прехода, приватизатори и новоизлюпени милионери. 

След смъртта на Дочка, дъщеря й от първия брак Раиса тръгва по следите на парите на майка си. Известни са съдебните й битки с пастрока Банев за подялбата на апартаменти. Не по-малко епична е и битката й да вземе някакво наследство от майка си, оставено в швейцарската банка UBS AG, клон Базел. От чуждия трезор обаче й отказват всякаква информация. Логично – Раиса няма никаква представа за номерата на банковите сметки,  ако въобще те наистина са в тази банка. Впрочем, според източниците ни, точно нейни твърдения пред прокуратурата са в основата на мълвата, че Баневи са скътали 1 млрд. лева в швейцарски банки. Според финансисти, до които „Уикенд” се дописа, сумата е силно завишена – да, през годините през алчните ръце на фамилията са минала такива пари, но те отдавна са прахосана и сега най-вероятно са скатани около 120-150 милиона лева. 
За да се добере до сметките, дъщерята на Дочка започва дело през 2013 г. Тя иска съдът у нас да признае правото й на една шеста идеална част от това, което била открила в швейцарската банка UBS AG, клон Базел -  „спестовни, депозити, влогове, авоари по попечителски сметки, ценни книжа, депозирани благородни метали и др.” 

Раиса иска съдебно удостоверение, което да й послужи пред банката, за да се „снабди с конкретни сведения относно вида и размера на авоарите, върху които претендира права”, пише в документите по въпросното дело. Удря на камък, понеже съдът изисква тя да конкретизира твърденията си, като „посочи вида и размера на всяко едно от вземанията си към швейцарската банка, включително и вида на благородните метали и ценните книжа, както и тяхната стойност”. С други думи, да каже какво точно е наследството й, скрито в мистериозната банка. Раиса отказва да изпълни това, преди да й дадат исканото удостоверение. Ясно е, че тя не може да опише парите и другите ценности, понеже няма никаква представа какво има в сейфовете на швейцарската банка. 

И финалът на делото е логичен – за съда е „недопустим похват” да се съберат доказателства за някакво богатство, като се иска съдебно удостоверение, още повече че самата Раиса не крие незнанието си. Дъщерята на Дочка е недоволна от Районния съд и делото се пренася в Градския. И там процесът завършва с фиаско. Няма кой да издаде документа, с който наследницата на Дочка  очаква да се добере до швейцарското си наследство. 
За разлика от доведената дъщеря Раиса, първородната наследница на олигарха Мария няма такива амбиции да пробие банковата тайна. Любопитно е и това, че майка й Красимира има нормални отношения, както с неверния си бивш съпруг, така и с третата му жена.  
Когато Красимира се жени за Банев, тя е дъщеря на заводски директор от Харманли, а Николай е стругар в завода, оглавяван от тъста. След това той е нагласен на ръководен пост в комсомола и го записват да учи българска филология в Пловдив. Красимира и Банев се местят в столицата, но не остават дълго заедно. Появява се Дочка, като пътищата й с Николай се пресичат в комсомола.  

Тя е завършила дефектология в учителски институт, а първият й съпруг е лекар. Неговият баща обаче имал силни позиции – бил шеф на Военното окръжие в Ямбол. Затова, когато съпругът на Дочка е назначен близо до София, тя е уредена на работа в пионерската организация „Септемврийче”. 
След като стават любовници с Банев, напускат семействата си и заживяват под наем в мизерна гарсониера. 

За онова време това е голям скандал и не случайно и двамата са изритани от работа и осъдени. 
Първата съпруга на бъдещия олигарх Красимира обаче преглъща обидата, не плюе по адрес на Дочка, докато по-късно тя се развихря с всичка сила срещу Евгения, третата жена на Банев. Определението „Чернилката” е най-мекото от обидите по адрес на съпруга №3. Освен това запознати си припомнят, че Дочка няколко пъти е налитала на бой на Евгения. Веднъж съпругата и любовницата се хващат за косите пред центалния офис на корпорацията и се млатят с чантите си „Версаче”, а охраната няколко минути не може да ги озапти. 

Източниците ни си припомнят и друго - когато Николай се позамогва, редовно дава пари на Красимира и на дъщеря си Мария. Служители на Банев, които им носили издръжката, разказват пред „Уикенд”, че двете живеели в краен столичен квартал, но по-късно олигархът им осигурил далеч по-приличен апартамент. С неговата финансова подкрепа Красимира отваря фризьорски и козметичен салон в столицата, а също и в курорта „Русалка”. Тя се разбирала доста добре с Евгения, допълват източниците ни. През последните години двете изкарвали по цяло лято край морето, където Красимира разработила салона си за масажи и разкрасяване. Заедно били и на сватбата на Мария, а после и на кръщенето на детето й.  Изоставеният първи съпруг на Дочка обаче се пропил. Преди няколко години той починал.  

След като са осъдени като морално разложени, те са прогонени от комсомола. Банев става шофьор на такси на Централна гара. Помнят го като един от най-алчните, с монтирани помпи, които да надписват километража на наивните пътници и да надуват сметките двойно и тройно. Идват обаче промените и за двамата любовчии се сещат бившите им покровители – генералът от разведката Тодор Бояджиев и бившите министри – на финансите Белчо Белчев и на химията Георги Панков. С тяхна помощ Банев става бизнесмен, а няколко години по-късно - и крупен приватизатор. 
След като Дочка и Николай натрупват милиони, особено след продажбата на неразопакованата инсталация в „Полимери” –Девня, българското пространство им отеснява и те откриват сметки в чужди банки. Запознати допълват, че образът на покойната Дочка като социално ангажирана и много отговорна към работниците и техните заплати, е доста преувеличен, вероятно поради трагичната й съдба. Както е известно, тя се разболява от рак и умира през 2005 г.  

Източниците ни обаче уточняват, че точно по нейно време започва разграбването на девненския гинат, а и на доста други предприятия. Вярно е обаче и друго, че самият Банев е доминирал над съпругите си и обикновено е вземал сам решенията си. Както Дочка, така и Евгения не са имали последната дума в бизнеса. Затова пък са били принудени да търпят изневерите му, а също и залитанията му по хазарт и наркотици.