Синът на Михаил Белчев – Константин, публикува емоционално послание в социалните мрежи, което разтърси почитателите на големия български творец, който си отиде на Велики понеделник, пише show.blitz.bg

В него той не говори само като син, а като "глас на един цял народ", който се сбогува с "велик българин", оставил дълбока следа в културната ни история.

В думите му личи не просто болка, а осъзната отговорност.

Константин разкрива, че в последния им разговор баща му му е оставил завет – да продължи да пее, да пази семейството и да отстоява истината и любовта.

"Да не спирам никога да пея, за да можеш да продължиш да стъпваш на сцената чрез мен", пише той. И го нарича: "Ти си Рицарят на любовта!"

Ето как звучи целия пост на Константин Белчев:

"Татко.

Днес не говоря само като син.

Днес говоря, като глас на един цял народ.

Народ, който изгуби един велик Българин, но не и духовното му присъствие.

Велик Българин, който беше мярка за истина. Една епоха в историята на България.

В последния ни разговор, ти остави не просто думи, а завет.

Да не спирам никога да пея, за да можеш да продължиш да стъпваш на сцената чрез мен и да споделяш с публиката сърцето, душата и светлината си.

Да закрилям майка ми така както ти го правеше с безусловна вярност и чест.

Да помня, че над всичко стои любовта и честността.

Да, аз ще изпълня този завет!

Ти не подведе никого, никога.

Не допусна нито един компромис с истината, любовта, с нас или личността си.

Ти си Рицарят на Любовта!

Ти си Велик!

Отказвам да ти кажа “Сбогом” в смисъла на раздяла, но ти казвам “с Бога”, защото ти беше, си и ще бъдеш най-святото за мен.

Твоето дело не подлежи на забрава!

Хиляди стихове и песни, които ще се чувстват, рецитират, пеят и преживяват отново и отново завинаги!

Никога няма да спра да закрилям всичко, което си създал и това, с което си допринесъл за културата.

Ти си една огромна част от културното наследство на България.

А народ без култура е народ без душа!

Затова поемам отговорност пред теб, да пазя, да защитавам и да продължавам онова, което ти създаде.

Без страх.

Без компромис.

Със същата вярност към истината и хората.

Днес времето сякаш е спряло.

Думите тежат повече от всякога.

А музиката, поезията и любовта…

Онези три стълба, които ти превърна в смисъл, днес са и моята сила, и моята най-голяма болка!

Обичам те, Татко!

И ще стъпваш чрез мен на сцената, така както ти пожела.

Поклон!