Eдинственият син на голямата певица Мария Нейкова – Цветин, е открил любовта в зряла възраст и е минал под венчилото с годеницата си Величка. Двамата са се оженили на скромно тържество и се радват на добър живот и разбирателство в София.

Цветин, макар наследник на една от най-прочутите ни звезди, страни от светлините на прожекторите. Позволи си да потърси публично помощ през миналата година, когато неговата леля, сестрата на Мария Нейкова, бе изпаднала в тежко положение. 83-годишната писателка Величка Настрадинова беше болна и се наложи да бъде настанена в специализиран хоспис. Таксата за престоя ѝ там обаче се оказа прекалено висока за нейния племенник, който поде кампания за набиране на средства, с които да ѝ бъде осигурена помощ. В крайна сметка Величка не можа да пребори болестта и почина в старческия дом в края на 2020 г.

Това е поредна загуба за Цветин, който вече няма живи роднини. Най-болезнено обаче за него си остава сбогуването с майка му. Покрай смъртта на певицата, която си отиде само на 56 години и не доживя да види сина си като младоженец, все още витаят мистерии. Лекарката, подписала смъртния акт на Мария, твърди, че причината за кончината ѝ не е съвсем ясна. „Майка ми си отиде и аз не пожелах да се направи аутопсия. Аз съм този, който реши така. Казах си: „От каквото е рекъл Бог тя да си отиде, просто си отива – няма значение от какво, при положение че нея вече я няма!“. Остава нейната музика, емоциите, които е вложила в нея“, коментира в едно от малкото си интервюта синът ѝ Цветин.

Животът на Нейкова се обръща навръх 26-ия ѝ рожден ден, в зловещата самолетна катастрофа на 21 декември 1971 г., след която тя оцелява като по чудо, но с големи поражения по тялото и психиката си. Близката ѝ приятелка и колежка Паша Христова обаче загива и мъката е непреодолима за Мария. После тръгват спекулации, че цялото ѝ тяло било в белези, затова ходела все с панталони. Синът ѝ отрича подобно нещо и казва, че майка му не се е срамувала да облича рокли.

Той е и срещу теориите, че изпълнителката на „Вървят ли двама“ била застигната от проклятието на филма „Козият рог“. „Майка ми никога не е мислела по този начин за филма. Тия измишльотини с някакви ходжи и тем подобни просто трябва да бъдат забравени, защото филмът сам по себе си е изключително постижение на нашето киноизкуство. И да се говори за него по този начин, е непростимо понижаване на това постижение. Просто така се случили нещата – хората, които са го създали, са си отишли!“, опровергава Цветин слуховете, че ходжа бил направил проклятие, от което всички, обвързвани с филма, си изпатили./Изтоник: Ретро