На Бъдни вечер във всяка къща задължително се приготвя питка с късмети. На повечето места в нея се поставят дряново клонче, копче и паричка.В радомирското село Извор обаче за плодородие поставят в тестото синя слива и ядка от орех, разказва 64-годишната Магдалена Боянова."От детството имам спомени, че Бъдни вечер в нашето семейство беше страхотно тържество. Бяхме малки и много се радвахме.Въртяхме се около мама и баба да им помагаме в готвенето", споделя МагдаленаЖените в дома ставали рано. Първо слагали да се варят сармите и боба, а после замесвали бъднивечерския хляб."Правеха се три питки - една с късмети, една за семейството и една за добитъка. Месехме и колачета за коледарите. Те се замесват от четири плитки - по една за четирите годишни времена. Аз се научих да меся, когато бях на 12 годинки", продължава разказа си Магдалена.Най-яркият й спомен от Бъдни вечер като дете бил това, че всички се събирали вкъщи около трапезата. Идвали дори чичовците й, които живеели в градовете."Чакахме ги със сестра ми с нетърпение. Влакът в Извор спираше на 3 км. от дома ни, а ние радостно викахме и ги разпознавахме още в далечината кой кой е", пояснява Боянова.В семейството на извочанката се правел задължително и зелник. Най-възрастния мъж в къщата го изнасял на вън и със запалена свещ изричал: "Слезни Боже, да вечераме". Сега това в дома ва Магдалена правят тримата й синова. Те се редували според възрастта."На Коледа сутринта пък дядо ми хващаше врабчета. Слагаше се една леса и подмамвахме птичетата с жито. Като кацне врабчето, дърпахме въжето и го хващахме. От него се приготвяше врабчарник. Първо се яде той, за да ти е леко през цялата година и да хвърчиш като врабче, да си щастлив", допълва Боянова.Според възрастната жена сега нещата се били променили. Радостта от празника не била толкова голяма, колкото преди. Младите гледали повече подаръци.