Очакваният през последните месеци слънчев максимум, свързан с големи изригвания, магнитни бури и смущения в комуникациите, изглежда, е отминал незабелязано или не се е случил, коментират специалисти.Учените твърдят, че звездата ни се е запътила към хибернация, пише "Стандарт".Структури в короната на Слънцето показват, че пикът на активността в северното полукълбо вече е отминал, съобщи "Ню сайънтист". Процесите в южното полукълбо са по-мудни и максимум там ще има чак през 2014 г.Тази странна асиметрия засилва теорията, която намира все по-голяма популярност сред специалистите от няколко години - звездата ни се е запътила към хибернация. Затишието ще е полезно, защото така ще има по-добра база за изучаване на ефекта на слънчевите избухвания върху земния климат.Наблюдения на слънчевите петна разкриха през XIX век, че Слънцето преминава през 11-годишни цикли на активност. Когато е в максимум, звездата произвежда много петна, изригвания и изхвърля плазма. При слънчев минимум процесите се успокояват. След необичайно продължителния минимум от 2008 г. до 2010 г. специалистите предвидиха слаб максимум за 2013 г. Според последните изчисления обаче и той може да не се случи.В наши дни слънчевите петна не са единственото средство за проследяване на слънчевия цикъл. Ричард Алтрок от американската военновъздушна изследователска лаборатория в Ню Мексико изучава движението на плазмените изригвания в слънчевата корона. Те се образуват на средни географски ширини в началото на слънчевия цикъл, а след това се изместват към полюсите. Когато стигнат до географска ширина от 76 градуса, е достигнат слънчевият максимум. Малко след това изчезват и се образуват отново през следващия цикъл.На базата на това движение Алтрок съобщи, че през юли миналата година е имало необичайно слаб максимум в северното полукълбо на Слънцето. В южното полукълбо изригванията още се движат, но бавно. Ако продължават със същата скорост, южното полукълбо на Слънцето ще достигне своя максимум през февруари 2014 г.Подобна голяма асиметрия между двете полукълба може да е знак за предстоящи големи промени, казва Стивън Тобайъс от университета на Лийдс, който разработва модели на движещата сила зад магнитното поле на Слънцето. Според него подобно положение предхожда удължена тиха фаза, наричана голям минимум.Големият минимум може да продължи десетилетия. Предишният е бил от 1645 г. до 1715 г. и е свързан с малката ледникова епоха в Европа. Нов подобен период може да причини застудяване в някои райони, но учените виждат в него и нещо положително. Той би предложил идеални условия да тестват ефекта на слънчевото непостоянство върху климата на Земята.Според Майкъл Проктър от университета на Кеймбридж обаче слънчев минимум няма да има, защото сегашният цикъл напомня на този, приключил през 1913 г. и запомнен като много слаб. След него обаче имало отново силен цикъл./Novini.bg