Ден преди деня на Перник се срещнах с една от най-значимите личности на България - Борис Христов. Този гений за мен и мнозина други, от години живее в село Лещен. Това сподели с приятелите си София Георгиева, която влезе в предизборната надпревара в Перник като кандидат за кмет и за общински съветник от ПП "Глас Народен".
Никога няма да забравя първата си среща с поета, когато дори не знаех с кого съм се срещнала, продължава София.
Март месец, на рождения ми ден, моят приятел ме заведе в Лещен. Влязохме в къщата, на чиято порта пише "Галерия". Дворът беше озвучен от тих джаз. По дърветата и стрехите на галерията бяха окачени м узикални инструменти. Възкликнах: "Искам да остана завинаги тук!". В отговор чух : "Рано Ви е още, има какво да свършите, преди да се оттеглите". Това каза белобрадият мъж, който си вършеше нещо по двора. Благородното излъчване на този човек и дълбочината на очите му,  дори зърнала ги за кратко, се запечатаха в съзнанието ми. Днес беше различно. Днес отидох в Лещен с желанието си да поискам съвет и благословията на един от най-значимите в културата хора - Борис Христов.
Борис Христов, е ПЕРНИЧАНИН. Колко перничани си спомнят днес за този поет?
Около мен има хора, които цитират стиховете на Борис Христов.
Седнахме в градината на приказната му къща. Почерпи ни с домашен сок. Скромността му ме смути. В същото време му завидях, че е надживял суетата, постигнал е отдавна душевния баланс и сякаш се е влял във вселенската хармония.
"Малко перничани идват тук". "Желая Ви успех и направете нещо за младите хора". Това ме посъветва Поетът, които думи приех като благословия. Останалото ще запазя за себе си от уважение към Борис Христов.