15 август 2025 година. 66-годишният Стефан Петров е на смяна като шофьор в нощния градски транспорт на София. Прави само един курс. От втория помни единствено червения светофар на булевардите „Възкресение” и „Константин Величков”.

„Хвана ме червен светофар и чаках зелен сигнал. В този момент чух силен трясък, удари като бомба в автобуса и оттам нищо не помня. От тротоара са ме взели в болницата, как е станало всичко, не знам. След удара нищо не помня”. Така започва разказа си Стефан пред Нова ТВ.

Ударът е причинен от автомобил, който се врязва в автобуса на градския транспорт. Зад волана е 21-годишният Виктор Илиев, който има шофьорска книжка едва от две седмици. Движи се с около 200 км/ч и след употреба на райски газ. Поради високата скорост не успява да вземе завоя, излита от пътното платно и се забива в лявата страна на спрелия автобус. Един от пътниците – сирийският лекар д-р Иса Али – загива на място.

Стефан Петров изобщо не вижда връхлитащата кола. А в автобуса по онова време има само трима души - той, кондуктор и един пътник д-р Али. „Докторът се возеше всяка вечер, ходеше в „Овча купел” и се прибираше по същото време. А кондукторът беше срещу мен, на първите седалки. Изобщо не видях какво стана с тях”, спомня си той.

След като екип на Спешна помощ го взима от тротоара, шофьорът на автобуса е закаран във Военномедицинска академия, с множество травми  и с опасност за живота. Първите му спомени са от реанимацията, след десет дни в медикаментозна кома.

„Събудих се и веднага питах къде съм и какво е станало. Започнаха да ми разказват. Аз нищо не помнех, даже бях забравил имената на близките. До такава степен бях пострадал от силния удар - счупени девет ребра, прегънат бял дроб, скъсани сухожилия на лявата ръка. На врата си имах абокат, а на гърлото маркуч, за да мога да дишам. Целият бях в маркучи и кабели. Когато се събудих и видях къде се намирам, а и чувах сестрите как си говорят, че цял живот ще остана на памперси, това направо ме сриваше. Не вярвах, че ще се оправя. Като ме вдигнаха първият път да стъпя на земята и се сринах. Казах си - край, останах за цял живот инвалид. В болницата също така съм плакал, без да ме види никой”, разказва за тежките си мигове Стефан.

Прави първите си крачки в отделението по гръдна хирургия, където е преместен от реанимацията.

„Казват, трябва да почнеш да ходиш, а направо краката не ме държаха. Бяха атрофирали. С проходилка, по един метър, по два, докато бях там се упражнявах, като ме придържаха. След това три месеца с бастун ходих, направя два метра, седна. И сега още не мога на легло да спя, понеже ребрата ме болят, трудно ми е дишането и спя на стол. Свиква се, с ръцете на облегалката. Иначе като легна и после не мога да стана, изпитвам страшни болки”, казва още мъжът.

След изписването синът му му показал клипчета от катастрофата: „Все едно ракета хвърчи, а аз съм на война, виждам как удря в автобуса и той се вдига във въздуха. Нещо ужасно. Тогава вече осъзнах, че живея втори живот. Една педя да е било по-близо към кабинката ми, нямаше да съм жив. Искам да изкажа благодарност на хората, които са дарили кръв. Благодаря им от все сърце, защото ако не бяха тези хора, нямаше да съм жив”, допълва той.

Травмите на шофьора на автобуса били толкова тежки, че лекарите не давали надежда, че ще оцелее, разказва единият от синовете му.

„Всеки ден беше кошмар, очакваш най-лошото. Като беше в кома всички казваха, че е Божа работа дали ще се оправи. И по цял ден се молиш да не стане най-лошото. Целият беше в маркучи и кабели, ходили сме с него крачка по крачка, докато вече почне сам да си стои на краката. Многократно четохме молитви пред мощите на „Свети Мина” в един храм и като видях баща ми след катастрофата първите му думи бяха  „да знаеш, че има Господ”. Когато отвори очи, се почувствах като най-богатия човек”, спомня си Данил.

Стефан разказва, че е завършил семинария и е вярващ човек. „Точно на 15 август се случи катастрофата, а със синовете направихме черква в село Шума, община Годеч, и тя носи името на Света Богородица, вярвам, че това ме е спасило също. Тогава се бяхме разбрали като свърша работа до 5:00ч. да поспя два-три часа и в осем часа да тръгнем за черквата, понеже има курбан на този ден. Но така и не можах да отида.

Докато съм бил в кома, много сънища ми се явяваха. Бях нависоко, имаше огромен, меден съд, а вътре бистра вода с монети и иконата на Св. Николай , постоянно това ми беше пред очите. И си мисля, че той ме е закрилял през цялото време, за да остана жив”, казва още шофьорът.

Оставали му дни до пенсия. Мечтаел да оправи къщата си на село и да заживее там. „Някъде до 25 август, до рождения ми ден трябваше да работя. А на него бях в кома. Материали бяхме купили да санираме къщата, камък да лепим и вече да се прибера на село, да си гледам старините, но ето какво нещастие ме настигна. Сега не мога нищо да правя”, добавя Стефан с тъга.

Шофьорът на автомобила - Виктор Илиев, е задържан в нощта на катастрофата и оттогава се намира в следствения арест. Преди броени дни Софийската градска прокуратура внесе обвинителния акт срещу него. Илиев е подсъдим за умишлено причинена смърт на едно лице и за телесни повреди на четирима. В нощта на трагедията в колата му са се возили приятелката му и двойка техни приятели. Вследствие на удара едно от момичетата е със счупен таз, счупени бедрени кости и ребра. Другото е било с опасност за живота – със счупени шийни прешлени и травма на белия дроб.

Експертизите установиха: Виктор Илиев е шофирал със 199 км/час, употребявайки райски газ

Адвокатът на Виктор - Румен Николов, разказва, че той имал една мечта – да притежава мощен автомобил. „Виктор е едно момче, което е израснало без баща, отгледано от майка си и от леля си. Те са дали всичко за него. Бедно семейство са и детската му мечта е да си купи голям, хубав, мощен автомобил. За тази цел майката, лелята и Виктор започват работа в Англия, в консервна фабрика за обработка на риба. Работят, спестяват пари. Той се връща в България, за да изкара шофьорска книжка. В конкретния ден на катастрофата идеята е изключително тривиална, да вземе приятелите си, да се повозят и да им покаже колко добър шофьор е”, разказва Николов.

Прокурорът по случая Събина Христова посочва, че според снетите до момента свидетелски показания, поведението на водача е било изключително агресивно: „Пътниците са отправяли молба за намаляване на скоростта. Очевидно всички са били възмутени и са отправяли молби да преустанови този вид поведение, но не се е съобразил с техните желания”.

Адвокат Румен Николов разкрива, че Виктор Илиев не е могъл да обясни употребата на райски газ. Но е казал, че е изпуснал управлението на автомобилa. А установената скорост при сблъсъка е 163 км./ч.

За краткия си шофьорски стаж от две седмици имал няколко нарушения. „Има няколко фиша и няколко от тях вече са станали наказателни постановления. За превишена скорост и неспазване правилата за движение по Закона за движение по пътищата. Виктор каза, че осъзнава това, което е причинил и съжалява”, допълва адвокатът.

Стефан Петров не иска да бъде съдник. „Господ да го съди. Той се е надрусал с този райски газ и не разсъждавал вече. Не е тръгнал да завива и директно си е продължил направо в автобуса. Или може би се е опитал да завие, но с тази голяма скорост не е успял”, предполага той.

Синът му е категоричен - на такива шофьори не бива да се дават да карат такива мощни коли. „Дано го осъдят, а той да осъзнае грешката. Дано младите като гледат това интервю да видят какви са последствията и всеки да се постави на моето място, дали иска баща му да е в такова положение. Всеки, като се качи в колата, да помисли, че на улицата може да бъде неговото дете, неговата майка, неговият баща. И да помисли какво следва като настъпи педала, над 50 км/ч в града. Може да станат фатални неща”, предупреждава Данил.

Потърсихме за коментар близките на Виктор Илиев в  столичния квартал „Димитър Миленков”, където е живеел, но не ги открихме. Предстои съдът да насрочи първото разпоредително заседание по делото срещу Виктор Илиев.  /Източник: Дарик