В историята на българската опера има една Кармен, която си остава ненадмината и до ден-днешен. Името на Илка Попова (в началото като Илка Мавродиева) е запазило незаличими спомени в европейската публика между двете войни, и, разбира се, на наша сцена през 50-те години. Великолепният й глас бе съчетан прекрасно с женската є красота на истинска господарка на сцените на Гран Опера, Ла Скала, театрите в Аржентина, Австрия, Испания, Бразилия, Румъния, Монте Карло, Египет, Мароко, Швейцария и къде ли не още… Статистиката показва, че “божествената Илка” е българската певица, изявявала се на най-много световни сцени. И този рекорд, по всичко личи, все още не е надминат.

Още в първата си роля в операта, още като студентка, Илка Попова предизвиква завистта на свои колеги. В деня на премиерата си младото мецосопрано получава заплашително анонимно писмо, в което є предричат провал. Коленете на студентката се разтреперали - разбрала, че някой искрено я мрази. Минути преди началото на спектакъла учителят й проф. Иван Вульпе прочита анонимката и след звучна руска псувня я скъсва. Следва първият триумф на Илка, а след това и неудържимият є световен възход.

Като щатна певица на парижката Гран Опера Илка Попова гостува в Мароко. Тук красивата певица е заобиколена от безброй почитатели. Сред тях е и султанът на Мароко, един от потомците на славния род на саадитите. Той буквално се влюбил в красивата българка, чиято коронна роля на циганката Кармен разтуптявала стотици мъжки сърца. След спектакъла султанът поканил цялата трупа на гости в двореца си - естествено, вниманието му било насочено главно към Илка. Той я развел из палатите на Ал Баади - дворец, построен от великия Ахмед ал Мансур. Мароканският султан поканил слисаната от разкоша Илка Попова дори в харема си, където живеели неговите 306 съпруги. Аристократът направил недвусмислено предложение на нашата певица, че може да стане и тя султанска съпруга, ако само пожелае… Илка кокетно отказала тази чест, но приела царските подаръци - скъпоценности от султанските съкровища. След това години наред певицата обичала да разказва тази любопитна история пред приятели и колеги.

Колегиално приятелство свързвало години наред двете големи дами Попови в българската опера - Илка и Катя

Няколко дни преди Катя Попова да загине в самолетна катастрофа близо до Прага, двете се чуват по телефона. Пожелават си да се видят в София и да вечерят заедно. Илка заминава на гастрол във Виена, а Катя поема към чешката столица. Новината за нещастието, станало с колежката й от софийската опера, Илка Попова научава чак след седмица. Такива са били комуникациите през 1960 година, пък и за пражката катастрофа българските вестници почти нищо не съобщиха.

През дългата си артистична кариера в Париж Илка Попова била особено близка с великия Фьодор Шаляпин. Често в апартамента є, подреден в арабски стил, се събирали бохемски компании на певци, музиканти, артисти. Шаляпин бил почти винаги център на компанията и нейна душа. Шегите му нямали край, но всичко накрая завършвало обилно полято с шампанско и песни.

Една вечер Илка Попова поканила колеги от операта на приятелска вечеря у дома. Самата тя се забавила на репетиция, но наредила камериерката є да ги посрещне в алжирския салон на апартамента. Гостите, водени от Шаляпин, дошли с водка, шампанско, сельодка и хайвер, разположили се и веселбата започнала. Когато Илка Попова се върнала вкъщи, забелязала, че е необичайно тихо и в стаите няма никого. Когато си събличала палтото, за да го остави в гардероба, от там се разнесъл задгробният бас на Шаляпин, който пеел серенадата на Мефистофел. Илка Попова изкрещяла от ужас и завикала за помощ. Певицата загубила ума и дума от непознатия мъж, който се криел в гардероба є. В този момент, заливайки се от смях, от там излязъл великият руски певец, под дивана се показали още двама от компанията, а зад завесите изскочили и останалите. Илка Попова се успокоила от изживения ужас, като обърнала чаша вино. А номерът, погоден от Шаляпин, веселил компанията цяла нощ./Retro.bg