Мизия. Нали я помните - там, дето преди две години ги удави голямата вода. Тук, след моста над канала убиец, са къщите на БСП лидерката Корнелия Нинова. Влагата още личи на два метра по стените. И отвътре, и отвън. "Палатът", за който се шушука из държавата, се оказва скромен дом, строен през 1969 г. На два етажа  е, с двор. По средата се мъдри черният джип на Николай. Това е по-големият брат на Митко, съпругът на Корнелия. Николай работи в атомната в Козлодуй. В петък ходи при жена си в Плевен. Иначе си е тук.

И това, джипът, е най-лъскавото нещо в двора. Ама и той е прашен. Наоколо са марули, кромид, фасул. Има асмичка, праскова, дюля, череши, орех. Сред ружите и розите се е подало старо ремарке от соца. Пълно е с керемиди. Митко и Николай сами са претърсвали покрива. Има външна чешма и тоалетна до лятната кухня. Някой все майстори нещо, защото в задния двор, при малините, е курдисан и ръчен струг. Пусто е. Няма жив човек. Даже песът - 15-годишна черна каракачанка, ни лае някак лениво и без особен интерес. На входната врата е некрологът на свекъра Рафаил Митов. Отишъл си е на 2 юни 2015-а. На 4 юли го е последвал и родният баща на Корнелия - Петър.

Питаме комшията Пенчо Савов къде е стопанката. "А, тя, Корнелия, си идва, ама стопанката на тая къща е свекърва й Дафина. Сигурно е при Цецка и дъщеря й - даскалицата Димитринка, отсреща. Наглеждат се една друга." Казва и отпрашва с велосипеда по негова си работа.

И вярно - ето я и свекървата Дафина. Тя е топъл и сърдечен човек. Вижда ни за първи път, но ни се радва и ни прегръща, щом я питаме за Корнелия. Все едно самата Корнелия се е прибрала у дома. Отваря ни всички стаи. Скромни спални с мебели от Бай-Тошовото време. Започнали строежа с 10 000 лева. Мъжът й Рафаил все не искал да взимат заеми, но медицинската сестра Дафина била къщовница. С по 1000-1500 лева, една по една, оправили всичките стаи. Изплатили заемите тъкмо когато Митко се оженил за Корнелия.

Дафина с ужас си спомня за голямата вода, която се "виела като змия". Тогава подгизнало и вътре. Затова по стълбището заковали ламперия. Единственото ново обаче са семплите кухненски шкафове. На масата Дафина суши джоджен, за да е по-вкусен бобът, като си дойдат Корнелия и Митко. Малко я е страх от разбойници, но пък нали другият й син Николай е тук. На нощното й шкафче са хапчетата за кръвно и сърце.  

Всъщност на няколко преки по-надолу, до фуражната фабрика, е родният дом на Корнелия. Там сега живее майка й Маргарита в още по-скромна къща. Маргарита обаче не иска да говори с журналисти и избягва появата пред камери и микрофони. Комшийката й Надежда Недялкова казва за нея, че си е такава, "малко странна".    
 
 Свекървата: Чакам внука да си дойде от Америка
 
 
- Каква снаха е Корнелия, как се спогаждате с нея?

- О, Корнелия е много добричка. Вика ми "мамо". Винаги, щом се прибере, се втурва да шета. Стой си, вика, мамо, само кажи какво трябва да се направи.

- Как се запознаха Митко и Корнелия, кой ги събра?

- Корнелия има по-голяма сестра, която е съученичка на Митко. Тя ги е запознала. Ама Корнелия замина да учи в НГДЕК на 15 години и не се бяха виждали много време. После се видели на някаква забава. Митко беше в четвърти курс, а тя във втори, когато се ожениха.

- Вие със свахата Маргарита виждате ли се?

- А, виждаме се. Даже се чухме по телефона да дойде да си вземе разсад, че мен не ме държат краката вече и трудно ходя. Трябва да ми оперират и очите. Мисля да е някой тукашен лекар. Та да не ги занимавам Корнелия и Митко с мен. Те искат да ме водят в София, ама къде ще ги занимавам.

- Май се притеснявате повече за Корнелия и нейната ангажираност, отколкото за собственото си здраве?

- Аз вече съм на толкова много години, че няма от какво да се притеснявам за себе си. Но за Корнелия наистина се притеснявам. Много е натоварена. Особено откакто е председател на БСП. Не знам как издържа, как й стигат силите. Не разбирам защо повече хора не гласуваха за нея и за партията й. Какво не му харесват на социализма. По това време всеки можеше да се изучи, всеки можеше да си построи дом, ходехме на почивки. Работа имаше за всички. Сега нищо от това не е гарантирано. Страшно е за младите най-вече.

- А внукът Рафаел идва ли си тук, в Мизия?

- А, той тук е израснал - в тоя двор. Домати и краставици ядеше. Пиеше и мляко от нашите крави, когато сме гледали. Корнелия викаше: "Баба ти хубаво те е научила така, сега какво ще те правим?". Тръгваха да го карат с колата за София, а той изскачаше от прозорците и все при мен си идваше. Гледала съм го това дете, докато тръгна на училище, защото Корнелия много пътуваше по онова време. Учителите казваха за него, че учи и с ума, и със сърцето си. Много беше отговорен. Веднъж заради него не успяхме да тръгнем наникъде, защото имаше да решава задача по математика. От 12 до 17 часа не мръдна от стола, докато не я реши. Сега професорите му го цитират. И по български беше много добре. Помня как учителката му беше написала огромна шестица - на цяла страница от тетрадката, за преразказ на "Изворът на белоногата". Дядо му, който беше зоотехник, го възпита в любов към природата и животните. Той, внукът, си идва през лятото, ама тая зима, като завърши в Америка, не си е идвал, защото му е изтекла студентската виза. Като му издадат новата, ще си дойде. Чакам го./Retro.bg