Helicobacter pylori е бактерия, която се предава основно чрез замърсена храна, вода или контакт със слюнка. Установява се в стомашната лигавица, където успява да оцелее дори в силно киселата среда. Това я прави изключително устойчива и коварна.

Много хора носят бактерията от детството си, без да подозират. Симптомите често липсват или се бъркат с нещо „незначително“ – подуване, тежест, киселини, леко гадене. Именно затова H. pylori често се нарича „тихият разрушител“ на стомаха.

Защо е толкова разпространена у нас?

България е сред страните в Европа с най-висока честота на инфекция – според гастроентеролози голям процент (около 50%) от населението е носител. Причините са няколко:

► недостатъчна хигиена при хранене;

► липса на профилактични прегледи;

► масовата практика хората да се самолекуват при стомашен дискомфорт.

Много често бактерията се открива случайно – при изследване на друг проблем или гастроскопия.

Какви са рисковете?

Helicobacter pylori може да предизвика:

►хроничен гастрит;

►язва на стомаха или дванадесетопръстника;

►в по-тежки случаи – клетъчни промени, които повишават риска от рак на стомаха.

Световната здравна организация я класифицира като канцероген от първа група, заради доказаната ѝ връзка с развитието на стомашни тумори.

Как се открива и лекува?

Инфекцията може да се установи чрез няколко метода – дихателен тест, кръвен анализ, изследване на изпражнения или биопсия при гастроскопия.

Лечението включва комбинация от антибиотик и лекарство за понижаване на киселинността, предписано от гастроентеролог. Важно е терапията да се проведе до край, тъй като бактерията развива резистентност при непълно лечение.

Как да се предпазим?

Мийте ръцете преди хранене и след ползване на тоалетна.

Избягвайте да споделяте прибори, чаши и храна с други хора.

Хранете се редовно и избягвайте прекомерната консумация на кафе, алкохол и пикантни храни.

При чести киселини, подуване или болка – потърсете специалист.

Helicobacter pylori не е смъртна присъда – но е предупреждение. Тялото винаги дава сигнали, въпросът е дали ги чуваме. А понякога най-опасните инфекции са тези, които не болят. /Източник: Дарик