Да създадеш и произвеждаш чисто български продукт, който да носи печалба и осигурява работа, не е лесно. Знае го всеки, сблъскал се с идеята по свой начин - от земеделския производител, който предлага стоката си на пазара, през младежите, които учат теорията на студентските скамейки, до ръководителите на производствени предприятия, пише "Марица". Във времето преди промените това се случваше сякаш по-лесно поради няколко причини: осигурения огромен пазар на републиките от Съветския съюз и страните от СИВ, пълният ангажимент на държавата в осигуряването на материалите, машините, работната ръка, идеите на подготвени кадри за създаване на продуктите и за рационализации на процесите. Преходът обаче се оказа голямо изпитание във всички тези насоки, което неминуемо доведе до фалити и безвъзвратното изчезване от пазара на продукти, изцяло "Made in Bulgaria". Има и такива, които за щастие оцеляха. Благодарение на огромни амбиции, безкрайни усилия, сантименти в купувачите или незнайно какви други причини. Ето някои от българските продукти, създадени през миналия век, които продължават да са част от живота ни и се предлагат не само у нас, но и на останалите континенти.

Шоколадовите бонбони “Тримонциум” носят вкуса на детството отпреди 50 години и се произвеждат в Захарния комбинат в Пловдив. Още с излизането си на пазара грабват сърцата и стават любими на цели поколения. Съставени са от два основни слоя - правоъгълна млечно-фъстъчена основа, тунквана с кувертюр, и шприцован върху нея млечен шоколад. Бонбоните се произвеждат ръчно от 50-те години на 20-и век и досега техниката не се е променила. Фъстъчената паста се бърка в голям съд и после се оформя на фитили, като се следи и регулира дебелината, теглото и температурата на пастата. След това тя се покрива с кувертюра и се гарнира с млечен шоколад. После се реже на отделни бонбони. Бонбониерите “Тримонциум” се продават в два варианта - с 16 и с 25 бонбона.

Тоалетна хартия “Белана” се произвежда в Завода за хартия в Белово - един от водещите на Балканите. Създаден е през 1900 г., когато започва работа с една машина. Четири години по-късно фабриката вече носи името “Книга”, а през 1918 г. я купува Самуел Патак - собственик на печатница в Русе. През 1947 г. е национализирана и преименувана в КМХ “Димитър Благоев”. Точно 50 г. по-късно е приватизирана и сега е част от Зеритис груп, която работи в 4 страни. В момента българският завод предлага 10 вида тоалетна хартия “Белана”, а също кухненски ролки, носни кърпички и салфетки. Българските дъвки за балончета “Идеал” отново са на пазара, след повече от 20 години отсъствие. Производството им възроди асеновградската бонбонена фабрика Алпи, която е регистрирала търговската марка. Бившият производител на дъвката е софийската кооперация “Христо Ников”, която правела и известните сухи пасти “Балкан”.

През соца дъвката струваше 10 стотинки и беше идеална за балончета - хем ставаха големи, хем лесно се отлепваха от лицето, спомнят си вече пораснали деца. Смилянският боб е защитен с патент и е под защитата на международната организация Слоу фууд, която има за цел да опази традициите в отглеждането на различни култури и насърчаване на местното производство. Отглежда се по горното поречие на реда Арда по начин, запазен поколения наред - насажденията се обработват ръчно и се подхранват с естествен оборски тор. Годишно в селата Смилян, Могилица и Арда се отглеждат до 30 тона смилянски боб, наричан от местните фасульовица. Неговото екстра качество се определя от особеностите на климата при надморската височина от 820-875 метра, където единствено вирее - зимата е мека, а лятото е сравнително хладно, защото при температура над 33 градуса цветчетата на фасула прегарят и окапват. Известни са две разновидности смилянски боб - едър и дребен. Цветът на едрите зърна е бял и пъстър, който варира от черен до светлолилав.

Той се използва за салати и паниране. Зърната на дребния пък са светлокафяви с тъмнокафяви, почти черни, ивици. Традиционно смилянският фасул се използва в родопската кухня за приготвяне на сърми и пълнени чушки, баница с боб, пълнена тиква с боб и разбира се, боб чорба. През далечната 1955 г. екип от стоматолози и фармацевти под ръководството на проф. Динко Странски създава пастата за зъби “Поморин”, която успокоява хората с пародонтални проблеми и намалява кървенето на венците. Името <210> идва от нейната основна активна съставка - луга от езерото край Поморие. Две години по-късна "Поморин" е успешно въведена на пазара и 40 години е топ продукт в България и държавите от СССР. Произвежда се от пловдивския завод “Ален мак”. Нейният най-известен наследник днес са пастите за зъби “Астера” на софийската “Арома Козметикс” АД. Има я в различни варианти - избелваща, хомеопатична, детска, срещу кариеси и пародонтоза, с билки. Заедно с нея фирмата произвежда също култовия крем ”Здраве” и известният на поколения българки омекотяващ крем ”Дунавски вълни”, останал с непроменения аромат от времето на нашите майки и баби. Легендарните компактни готварски печки “Раховец”, произвеждани в Горна Оряховица, отново се правят там след известно прекъсване. Днес те излизат от цеховете на “Складова техника” АД в 5 модела и 3 цвята. До преди промените в Горна Оряховица се произвеждат по 400 000 печки "Раховец", сега ги правят от носталгия в символично количество. Причината е, че до 1995 г. у нас се намирали всички материали, нужни за тях, а сега, за да ги произвеждат, внасят метал, нагреватели и емайл от Турция. От халетата на “Складова техника” АД излизат също камини за отопление, но там наблягат най-вече на машиностроенето. В тежките години на промени оцеляха и българските бойлери от Варна. Най-големият производител е Елпром. През юни 1987 г. тамошният отдел "Капитално строителство, реконструкция и модернизация" е обособен в предприятие "Перлаинвест". След промените през 1989 г. ръководството тегли кредит и започва серийно производство на бойлери.

Привлича най-добрите специалисти от Елпром. За да погасява вноските към банката и да оцелее, се налага за известно време да произвежда ... скейтбордове, като прави цели 25 000. Постепенно се съвзема, а от цеховете на предприятието през годините излизат бойлери с различна вместимост - от 30 до 2000 литра. Изплаща напълно държавния дял през 1996 г. Днес изнася продукцията си в 30 страни на 4 континента, включително и САЩ. Култовите отоплителни печки за дърва и въглища с гръмкото име “Чудо” също оцеляха. Асеновградската фирма "Роза Емайл" е специализирана в производството на емайлирани печки с твърдо гориво - за отопление и за готвене, правят също кюнци и лири за тях. Произвеждат ги и в Пещера. Стените на печките тип "Чудо" са от чугун, заради което отдават топлина дълго, след като въглищата и дървата вътре са свършили. Те са с горно горене, т.е. горят отгоре надолу. Обикновено в средата на горивното казанче се поставя по-голямо дърво, а около него се нареждат въглища почти до клапата за въздух. Покриват се с малки дръвчета и вестници, които служат за разпалки. В началото горната и долната клапа за въздух се оставят отворени, за да се разгори огънят. След това едната клапа се затваря. В днешния свят на климатиците и парното инструкциите за палене на "Чудо" звучат невероятно, но много баби и дядовци извън големите градове още се отопляват точно по този начин, както са го правили цял живот. В момента в Мрежата тези печки се наричат с модерното название “социално ориентирани”. Хит е моделът "Банско чудо", при който топлообменникът се слага отзад и се пълни с пясък или камъни за по-дълго съхранение на топлината и за по-голяма устойчивост на печката.

Бившият завод “Вела Пеева” в Пазарджик произвеждаше зебло, а днес то се прави в “Технотекс” АД в същия град наред с ютен брезент, въжета и електропастири. В Пазарджик е запазено и производството на гумени маркучи и каучукови транспортни ленти в завод “Каучук”, процъфтявал през соц годините. Той е основан през 1930 г., а през 1981 г. е въведен в експлоатация нов завод на площ от 313 дка. През 1991 г. е преобразуван в еднолично държавно акционерно дружество, което 8 години по-късно е приватизирано и днес е изцяло собственост на частни дружества и физически лица. Българското производство на цървули, гумени галоши и ботуши също оцеля. Фирма "Жасмин 61" ЕООД в Първомай е продължител на традициите на Еластик - Световрачене, била на пазара повече от 50 години. Продуктите се правят от термокаучук и пластифицирано ПВЦ от Италия. Цървулите са до 47-ми номер, галошите са за работа в градината и селското стопанство, а ботушите са за лов и риболов, за градината и за работа в хранително-вкусовата промишленост./БЛИЦ