Над 10 роми пребиха две двойки и тийнейджър в Габрово. Записи на камери показват как тумбата налага сериозно мъжете, жените и детето също са пострадали. Полицията тепърва ще изяснява причините за побоя.

Една от потърпевшите публикува и разказ на цялата история, която се развива вечерта на 6 май.

"Здравейте, искам да дам гласност на един проблем, който го има в целия град, даже в цялата страна и някак си хората в повечето случаи се страхуват въобще да кажат каквото и да било. Предполагам, че пак много хора ще изкоментират и ще питат защо съм анонимна, но в този случай макар че участниците ще се припознаят не желая всички от тяхния етнос да разбират коя съм. И да, именно от страх, защо знам на какво са способни, а имаме деца, малки деца. Които до скоро пускахме без страх да играят навън, дори да ходят на училище сами, понеже училището е на има няма 5 минути от вкъщи. Но от снощи ще е със страх за всичко, понеже както казах, видях на какво са способни и усетихме със цялото си същество, по един и друг начин. 

Снощи беше кошмарът на кошмарите, в който нашето семейство и съседското семейство бяхме преки участници. И само Бог знае как всички излязохме живи, мъжете ни със много травми, но все пак живи. Понеже имаше моменти, в които виждах как може да се случи най-лошото, целенасочено и умишлено без да им мигне окото на цялата тумба цигани, които се бяха събрали. Ситуацията буквално беше бой докато мърда и щом вече не мърда или е мъртъв или в безсъзнание - минават на следващ, който вече го бият други от ромската компания. Бяха 10/12 човека срещу двама мъже, две жени, които се опитвахме да защитим мъжете и детето на съседите - 13-годишен тинейджър. И нямаше прошка за никой. Мъжете понесоха жесток бой, бой, който аз лично съм виждала само по филмите. Единия беше многократно ритан, дори скачаха по главата му с крака докато не изпадна в безсъзнание и с множество травми. Другият беше размятан от единия до другия тротоар, ритан, блъскан, със счупен нос и множество травми. Тинейджърът беше нападнат с нож и слава богу, че колкото и да е тежка травмата се размина със шиене на пръста, от който липсваха части. 

Жените не ни подминаха, но беше доста по-леко. Аз лично бях размятана по асфалта и ритана от две жени. Докато гледам как скачат по главата на мъжа ми и той изпада в безсъзнание - дори и най-лошото ми мина през акъла, се опитвах да стигна до 8-годишният ми син, който излизаше да види какво става навън. Неописуемо, просто неописуемо и дори не мога да преразкажа със думи цялата ситуация, а дори и не искам да се сещам, макар че затворя ли очи и всичко се повтаря. Пак казвам, слава на Бога, че всички се измъкнахме живи, със травми, жестоки травми за мъжете най-вече, но живи. Децата с психически травми понеже пищяха, неистово и от снощи само обясняват как се страхуват.

Всичко приключи след идването на патрул, заради които те просто спряха. Иначе по записи от камера се виждат, че най-вероятно щяха и във блока да влязат. А вкъщи бяха децата... Линейката дойде може би след 20 минути, за отчасти неадекватното държание на органите на реда няма да коментирам, не затова пиша поста. От тук нататък жалби, болници, експертизи, подписка, за да се махнат от квартала и какво ли още не, пак със страх че едва ли не, ако стане така, че да ги махнат - да няма ответна реакция от тяхна страна. Казвам ако въобще стане, понеже въобще не е сигурно от общината да се задействат адекватно. И всеки ден ще излизам навън със страх, ще пускам децата навън със страх, ще проверяваме вратата дали е заключена по 3 пъти и всеки ден ще ги виждам, хората, които бяха готови да ни убият без да им мигне окото. Пиша поста в цел да се даде гласност на тези неща, не всеки да мълчи, макар че, както казах, то е ясно защо се мълчи и защо толкова неща им се разминават...".  /Източник: Днес бг