Изложба на уникални карти, атласи, гравюри и книги  бе открита в Регионалния исторически музей в Перник в Деня на града. Ценните  за страната ни исторически  книжа предизвикаха голям интерес сред перничани и залата бе изпълнена до предел. Експонатите са  събирана с години от  известния колекционер д-р Симеон Симов,който има пернишко потекло. Той е емигрирал отдавна от България и живее в Германия и Италия.

  Изложбата е със съдействието на Държавна Агенция архиви,на която перничанинът дарява географските документите. За целта лично пристигна макар и със закъснение,заради трафикат, председателят на агенцията  доц.Д-р Михаил Груев. В официалната част се включи  Пламка Бошнякова – зам.-председател на ДА „Архиви“.

  В присъствието на д-р Симов, областният управител Александър Александров,зам.-кметове и общински съветници и много гости,кметът  Вяра Церовска откри изложбата.

  „Цялото това богатство, тези   исторически факти,събирани с много труд от   д-р Симеон Симов  идват тук за първи път, заедно с голямата му обич към Перник и към България. Затова аз искам да кажа от мое име и от името на перничани едно голямо Благодаря“ - заяви д-р Церовска.

Пламка Бошнякова подчерта, че за ДА”Архиви” д-р Симов се е явил като един от най-големите дарители на документално и книжовно наследство.

„През 80-те години д-р Симов дарява на ДА”Архиви” при Министерски съвет една незначителна част от събираната дълги години колекция.Същинското му дарение е през 2006 г, месец август. Тогава той дарява 1 124 броя атласи, книги, гравюри и карти. Тази колекция е регистрирана в Централния държавен архив. Благодарение на дарението на д-р Симов тя

става достояние на българската общественост. Тук ви показваме една малка част от нея. Иначе в по-голям обем тя е показвана 2007-2009 г. във Военния клуб в София и на други места”, поясни Бошнякова.

Развълнуван, д-р Симов сподели, че често са му задавали въпроса- защо е събирал тези материали. „Да ви кажа всичко тръгна на шега в Париж след като избягах от България, защото реших да стана лекар. В Париж поисках да купя карта на България и продавачът ме попита къде е тази държава.  Това ме накара да започна да събирам карти. Първата издадена карта е от Птоломей през 1476 г и тя е изложена в експозицията тук.Първият атлас е издаден през 1596 г. Първите книги започват да излизат 1520 г. Няма карта, в която да я няма България. Най-старата книга на Теофилакт е в експозицията тук”, поясни д-р Симов.

Директорът на РИМ-Перник Венцислава Крумова подари на д-р Симов, на кмета на Перник и на Пламена Бошнякова  томовете на Перник и реплика на глинена лампа. Крумова подчерта, че безценната колекция включва експонати и материали, които се отнасят  за времето от началото на IV до първите десетилетия на XX в. Най-старите карти и атласи датират от 16 век, има и книги, които са свързани със земеописанието. Тази колекция е много ценна. Още по-ценни са гравюрите, някои от тях са на неизвестни автори и представят българските земи през погледа на пътешествениците през земите на Османската империя. В изложбата са представени и експонати от първите години на освободената българска държава до Съединението.

Гравюрите и рисунките на градове, местности, забележителности по балканските земи, както и сцените от Руско – турските войни са запазили специфичното творческо виждане на редица европейски творци като Франсиер, Осар, Феликс Каниц в художественото описание на Балканския полуостров, българските земи и на самите българи.

Атласите и картите в колекцията са творби на известни европейски династии картографи, издатели и гравьори, свързани с огромни качествени промени в областта на картографията. Картографското наследство на Никола Сансон, Гийом дьо Лил, Джакомо Кантели да Виньола, Йохан ван дер Бруген и на още много европейски автори, сред които блестят имената на Себастиян Мюнстер и Герард Меркатор, говори и за интересите на европейските държави към българските земи. България

остава на картата на Европа дори и след падането й под османска власт. Най – старата книга в колекцията е Слова на Йоан Златоуст на латински език от 1525 г. Особено място има малко известната История на България от 1771 г., написана от Йоан Стритер въз основа на византийските автори.