В 17 училища в България с близо 100 ученици средният успех през 2025 г. на задължителния държавен зрелостен изпит (ДЗИ) по български език и литература (БЕЛ) е точно „Слаб 2,00“, което означава, че нито един зрелостник в тях не е направил абсолютно нищо на матурата, пише Телеграф 

Това показват данните в доклад на Института за пазарна икономика (ИПИ), който публикува на сайта си карта със средния успех по общини.

Средният резултат в страната през 2025 г. е „Добър 4,27“, като още когато бяха съобщени резултатите, се направиха редица анализи и коментари за конкуренцията сред най-добрите училища в София и другите големи градове. От Министерството на образованието и науката (МОН) и регионалните управления по образованието (РУО) умишлено избягват да посочат и публично да акцентират върху школата с най-слаби резултати.

През тази година в 202 български училища с близо четири хиляди ученици средният успех е под „Среден 3,00“. Като е важно да се подчертае, че не може да се обобщи, че това са малки училища в определени райони и с лош късмет на конкретния изпитен вариант. Според анализа на ИПИ слаби училища има във всяка една от 28-те области и в общо половината от българските общини (131 общини). В над 70 от слабите училища зрелостниците са 20 и повече, а в над 10 – 50 и повече.

Според доклада тези училища са постоянни в неуспеха си. Почти всички слаби училища (181 от 202) имат успех под „Среден 3,00“ в поне две от последните три години, а 106 от тях – във всяка една от последните три години. Над половината от тези училища имат успех под „Среден 3,00“ във всяка една от последните три години, а четири са с пълни двойки на всички зрелостници и миналата година. И тук причина за провала не може да се търси в отделни ученици, защото в някои такива училища се явяват по над десет ученици. Големината на населеното място също не е фактор – някои са в села, но други са в средни и дори големи градове – столицата, Пловдив, Бургас.

„Мащабът, разпространението и консистентността в резултатите на слабите училища показват един от основните проблеми на българското образование. Докато най-добрите училища могат да се конкурират на световно ниво, други не успяват да осигурят и базисна грамотност на учениците си“, отчитат от ИПИ и допълват: „Фокусът върху тези училища и техните ученици е от особено значение. Наблюдението им е необходимо, а предприемането на мерки – задължително. Целенасочените действия могат да варират от смяна на ръководството и командироване на учители през промяна на бюджетите и изучаваните профили до оптимизация на училищната мрежа. Това ще се отрази както на общото средно ниво на образованието, така и на знанията и уменията на работната сила и съответно на икономическото развитие на страната“, коментират още от ИПИ.

Според министъра на образованието Красимир Вълчев целта на предлаганите от ведомството промени е балансирането на учебните програми. Той подчерта, че не се цели да бъдат унищожени езиковите гимназии, а да се намерят балансирани решения в образователната система. „Промените са само предложение, в момента се обсъждат, а решенията в сферата на образованието трябва да бъдат добре обмислени“, допълни той по време на посещение в Професионалната гимназия по облекло и хранене „Райна Княгиня“ в Стара Загора.

„Предложенията на МОН не са нормативен акт, в момента текат обсъждания. Предложили сме в осми клас намаляване на часовете по чужд език от 18 на 16 часа, което ще запази възможността учениците да се подготвят“, каза още Вълчев. Според него тези часове ще продължат да бъдат повече от останалите, и то не само в езиковите гимназии. Ние сме предложили промени в рамковите учебни планове. „Имахме разговори с директори на езикови гимназии и много от тях смятат, че промените са полезни за езикови гимназии“, посочи Красимир Вълчев.

Той обясни, че в момента 18 от 35 часа в езикови гимназии са само по език, съответно учениците не учат история, физика, химия, биология. „Опитваме се да премахнем това прекъсване в учебните планове“, отбеляза още министърът. В същото време родители и учители събират подписи под петиция във Фейсбук, за да се запазят сега действащите учебни планове в езиковите гимназии.