27 юли 2003 г. бележи завинаги живота на Ваня Червенкова. На тази дата, в горещ неделен ден, на варненската улица „Ангел Кънчев" бизнес дамата е простреляна с 4 куршума, докато е на Колхозния пазар. Тя слиза от черното си BMW със софийска регистрация 6006 и се отправя към сергия, за да си купи диня. В този момент към нея се приближава мъж, който гърми 4 пъти. Единият изстрел е бил в главата на Ваня, по-късно лекари уточняват, че другите три куршума попадат в шията, гърдите и ръката на Червенкова. Първоначално медиите пишат, че тя е загинала - никой не може да предположи, че бизнес дамата ще оцелее. Шансът й за живот се оценява на нищожните 0,02%. Случва се обаче истинско чудо, за което медицината няма обяснение.

13 години по-късно Ваня откровено споделя в ексклузивно интервю за в. „Всеки ден", че е простила на убиеца си и че е благодарна на поръчителите си за всичко, което са извършили срещу нея - дори за покушението! Защото, убедена е тя, този ден преобръща живота й в една съвършено друга посока. На гърмежа невинен свидетел става невръстната й дъщеря Никол, чиято умилителна, изплашена и разтапяща сърцето реакция по случайност е уловена от близко намиращ се фоторепортер. Никол вижда как гърмят по Ваня, как майка й се свлича на земята, надупчена от куршуми и обляна в кръв: мъка, която никое майчино сърце не иска да причини на своята рожба.

13 години по-късно обаче двете споделят, че споменът и емоциите са все още живи, но и двете са успели да ги превъзмогнат. А Ваня добавя, че иска всички дъщери да са силни колкото нейната. Заварваме Ваня Червенкова на път за Македония. Минути преди да прекоси границата, успяваме да я върнем фаталните 13 години назад, когато буквално бе между живота и смъртта!

- Ваня, каква е датата 27 юли за теб?

 - Това е моментът, който преобърна живота ми и се случи през 2003 година. Неотдавна се сдобих със снимка, на която е уловена дъщеря ми точно когато ме прострелват. На мястото съвсем случайно е бил фоторепортер от вестник „Нощен Труд", който улавя кадъра. Той е проследил линейката, която ме е взела, както и влизането ми в шокова зала в болницата. Години по-късно след събитията видях тези снимки! Те ме шокираха и върнаха спомена. Реших да публикувам този кадър на 27 юли - датата, на която бях простреляна преди 13 години! Смятам, че тази жестока снимка, увековечила плачещата ми дъщеря Никол, има изключителна енергия. Тя беше само на 8... В този миг детството й свърши, наложи й се да порасне.

Такова нещо не се забравя, нито пък времето го лекува! Това обаче не означава, че не съм простила на убийците си, както вече съм казвала. Трудността във времето беше аз и дъщеря ми Никол да преживеем тези ужасяващи събития. Смея да кажа, че се справихме с това, но ни беше изключително трудно заради дългия ми период на възстановяване. Минаха 4 години, преди да се съвзема напълно. И до днес съм непрекъснато по изследвания.

Радва ме факта, че имам подкрепата на много хора и приятели. Християнка съм и за мен прошката е изключително важна ценност, особено във времената, в които живеем и когато тероризмът е на всяка крачка. Случилото се за пореден път ме убеждава, че животът е едно истинско чудо. По всички правила на медицината аз не би следвало днес да мога да разговарям с вас. Но ето, понякога стават чудеса и човек получава своя втори шанс.

- За стабилизиране на психиката ти пробвала ли си някакви методи - психоаналитик или друга алтернатива?

 - Никога не съм ходила на психотерапевт или психоаналитик. Истината е, че дори никога не съм ползвала успокоителни или каквито и да е лекарства. Убедена съм, че волята ми може да постигне много повече, отколкото съветите на какъвто и да е гуру.

- Сънувала ли си покушението?

- Не само сънувах разстрела многократно! Дълги години държах в спалнята, близо до себе си снимка на фоторобота на убиеца и хората, които със сигурност знам, че са поръчители на убийството ми.

- Звучи доста странно...

- Напротив. Исках да свикна с тази мисъл, с тях и образите им, за да мога да преодолея всичко това и най-вече желанието си за мъст. Само така можех да им простя истински, гледайки непрекъснато лицата им, да ги осмисля като човешки същества, да им дам истинска прошка.

 - Знаете кои са?

 - Със сигурност знам, че в момента поръчителите ми имат дъщери. Знам още, че са добри родители и че са хора, които знаят и цената на прошката, и цената на доброто. Наистина искам да им благодаря за онова, което извършиха преди години, защото това ме направи съвсем различен човек! Искаха да ме ликвидират, а на практика помогнаха да се създаде един съвършено нов човек.

- И тази година не пропусна да събереш най-близките си на курбан.

- Любовта на моите приятели ме прави много силна. И тази година не пропуснах да ги събера на една маса, въпреки че в Новия завет се твърди, че курбан не трябва да се прави, защото Исус е изкупил греховете на всички ни. Аз обаче не възприемам тази идеология, защото смятам, че всеки един човек е отговорен за постъпките си и да не се уповава на това, че с разпването на кръста Христос вече е изкупил нашите минали и бъдещи грехове.

На 27 юли винаги ходя в манастира „Свети Мина", който Ванга ми посочи преди години. Тя ми каза, че този манастир е с невероятна енергия и всяка година, където и да се намирам по света, аз пътувам до „Свети Мина", за да запаля свещ. На този ден е и празникът Свети Пантелеймон, който пък закриля всички лекари, за които да не забравям, че ми спасиха живота. Те са хората, на които дължа страшно много, и до края на дните си няма да спра да съм им благодарна. Емоцията ми е една и съща, дори 13 години по-късно!