Световноизвестен скулптор, бохем, два пъти министър на културата,емоционален и импулсивен артист с пиперлив изказ, който неведнъж му е създавал проблеми – това е само част от колоритния образ на Вежди Рашидов. Пали се като кибритена клечка, но бърза угасва, понася тежко атаките и несправедливите критики и повтаря, че „няма ненаказано добро”. Казва още: „Безплодните дървета никой не ги брули.” Преди близо две години Рашидов преживя най-тежкото изпитание в живота си – пребори се с тежка болест на гласните струни. В житейските перипетии плътно до него е съпругата му – кардиологът д-р Снежа Бахарова, която му дава спокойствие и кураж. Какъв щеше да бъде Вежди, ако не беше скулптор, какви поуки си взе от срещата с болестта, кои са най-важните хора в живота му, как понася предателствата и защо внучките му напуснаха България, Рашидов разкрива пред „Ретро”.
 
 
Г-н Рашидов, как ви промени политиката, от какво се отказахте заради нея?

Основното, от което човек се отказва в политиката, е да говори като свободен човек. Има ошлайфани политици, които говорят много, безлично и накрая човек не може да запомни нищо, защото всъщност нищо не казват. Никога не съм искал да загубя достойнството си на човек, който говори, каквото мисли. Така е, когато живееш честно и почтено. Разбира се, това ми донесе много негативи. И  мисля, че бавно започвам да се уча да говоря като политик, дървено, клиширано, нищо незначещи фрази, които не помагат на никого.

След голямото здравословно премеждие, което преживяхте,  от кои удоволствия се лишихте?

Разбира се, не пуша и не пия. Като здрав човек винаги в компании съм си позволявал да пийна с приятели, да пуша. Първо цигари, а после пури – не от снобария, а защото не се гълта пушекът. Това премеждие ме задължи да водя един много по-разумен живот.

Мъчително ли бе да се разделите с любимите си пури?

Нищо мъчително нямаше, просто явно превключих чипа, организмът ми не пожела повече да пуши. Днес нямам желание да запаля. Не съм водил битка и не съм се мъчил да ги отказвам.

Имате си вкъщи лично джипи – съпругата ви д-р Бахарова строга ли е с вас, какви съвети ви дава?

Абсолютно строга е. Грижи се за мен, бие ми инжекциите, лекува ме, дава ми съвети как да живея, как да се храня... Тя е изключително добър диагностик. Всичко, каквото се случваше, тя го предсказваше. И даваше точна диагноза.

Вие бързо се палите, спряхте ли да се ядосвате за щяло и нещяло?

Аз съм емоционален човек и няма защо да губя своята емоционалност. Но когато неправдата и лъжата властват, човек основателно се гневи. Оттук нататък, разбирайки, че няма по-ценно нещо от живота, от семейството, приятелите, ще положа всички усилия да не се вживявам в роля и да намаля ядосването.

Д-р Бахарова разкри, че сте добър кулинар, продължавате ли да готвите и на кои манджи сте най-добър?

Е, когато имам възможност, го правя. Доставя ми удоволствие по една проста причина – готвенето за мен е като риболова, седиш и мозъкът ти почива. Спирам да мисля за хора, за имена, за телефонни номера. Може би това ми позволява да презаредя батериите. Моята майка готвеше много хубаво, баба ми беше прекрасна кулинарка. Аз мога да готвя всичко, дори точа кори.

Вярно ли е, че често слагате масата за вечеря и сервирате на съпругата си?

Правя го особено когато тя е на работа до късно в „Пирогов”, при тях е доста тежко. Доставя ми удоволствие да подредя масата, да направя, каквото е необходимо, и тя, като дойде, да може да си почине. Така е от дълги години, разбира се, съпругата ми прави същото, когато аз пък не съм си вкъщи. Това е част от радостта, която можеш да доставиш на един човек, да му създадеш комфорт, уют.

Кой командва у вас?

Основно жена ми. Нейната дума е тежка.

Вие сте известен бохем и винаги сте се радвали на женския интерес. Как д-р Бахарова успя да ви укроти?

Е, носи се такава легенда за мен. Парламентът на живота са обществото, ресторантът, кръчмата, там, където хората дискутират, спорят, обменят идеи. Бохем не е този, който държи пура в ръка и чаша уиски. Бохемът е чешитът, колоритът, мъдрецът. Той е особена категория човек. Ние погрешно смятаме, че бохемът е някой, който седи в кръчмите и се напива. Както би го играл Слави Трифонов, но това е много примитивно. Бохемът е различният човек, който внася в компанията ума, дискусията. Разбира се, аз обичах компаниите. Персонажите на един творец са на улицата, историите са на улицата, сред хората, животът тече на улицата. И покрай хора, които правят впечатление, винаги се завъртат и интересни дами. Аз винаги съм имал респект към жените. Майката, която ражда дете, е светица. Жената е уникално създание и човек трябва да я цени. Защото тя е началото и краят на рода.

Ревнив ли сте?

На младини бях. Сега, когато живея с Бахарова, съм постигнал баланс. Тя умее да създава спокойствие, не съм имал основание за ревност. Разбира се, човек по малко е ревнив. Когато държиш на някого, ревнуваш в дадени моменти, чувството се появява. Но не съм болезнено ревнив, ако това е въпросът.

Ако не беше скулптор, какъв щеше да е Вежди Рашидов?

Вежди Рашидов е много странна птица. Аз останах сирак много малък, на 10 години. После животът ме отпрати в едно сиропиталище в Студен кладенец, Хасковско. След това сиропиталище много малък процент от тези хора поемат по здрав път. Другите попадат в трудововъзпитателно училище или стават бъдещи бандити. Аз имах късмета да поема по здравия път. Първо много исках да стана музикант. Като малък свирех на цигулка, но  бързо ми мина меракът. Докато майка ми (бел. авт. – известната певица Кадрие Лятифова) беше на репетиции, се налагаше да я чакам и ме оставяха при художника на театъра. Там си рисувах. Така се появи желанието да стана художник. Дойдох сам в София, спах на Централна гара, нямах пари за хотел. Всичко това са едни много хубави спомени. Интересен, шарен живот. От 1985 г. тръгнаха изявите ми. Получих златния медал на Ватикана, появиха се още награди, спечелих в Париж два месеца специализация, останах почти две години, зареди се низ от случки. Два мандата бях министър, сега и депутат. Такава беше моята съдба. Никога не съм гонил кариера. Моята кариера беше да стана добър художник. Да се надявам, че поне това съм успял, защото смисълът на живота е творчеството ми. Останалото просто се случи някак си.

Коя е най-голямата лудория, която сте извършили на младини?

О, много съм правил. Досието ми е много интересно и ако го прочетете, ще видите, че цял живот са ме наблюдавали като много будно момче. ДС е искала и мен да вербува, но има документ, от който е видно, че съм отказал. Питайте председателя на Комисията по досиетата Евтим Костадинов има ли един явно отказал да сътрудничи на органите, той ще ви каже. Като войник съм отказал, не знам как не са ме смлели. Но цял живот са ме наблюдавали, следили. Имам даже едно криминално досие. Пише, че съм откраднал заек. Като дете на 9 години. Сега си спомням, че навремето край река Арда в Кърджали хората имаха зайчарници. И аз съм си харесал едно бяло зайче и съм си го взел. Свалил съм го в градинката пред блока да се храни. Дойде един чичко, хвана ме за ушите, каза: „Дай ми заека!”, лепна ми два шамара и ме даде на един милиционер. А аз обясних, че съм взел заека да го гледам. Та и това го има в досието ми. Наивно е, смял съм се. 

Суетен ли сте?

Донякъде. Работата ми е много груба, миньорска, тежка, тъй че... Е, разбира се, нося суетата в себе си като всеки човек, но не е болест.

Кой ви избира дрехите?

Жена ми. Тя казва – това така, това така и аз слушам.

Как си почивате вкъщи със съпругата, какво обичате да правите?

Имаме малка градинка, мотаем се в нея, излизаме, срещаме се с приятели, четем книги. Започнах да гледам по-малко телевизия, което смятам, че е добре. Разхождаме кучетата – кокершпаньола Дара и немската овчарка Ари. Това са ми любимците. Току-що купих храна за тях.

Липсват ли ви внучките, които от години живеят в Австрия?

Много ми липсват. Размазването е голямо, като ти кажат „дядо”. Аз съм живял без дом и винаги ми е липсвал домашният уют в детството. Имахме една традиция – всяка неделя събирах внучките, сина, снаха ми, близките и правех в двора софри. Да седнем да се видим фамилията. Сега, когато те са в Австрия, това ми липсва.

Последно кога ги видяхте?

През миналото лято. Но си говорим по телефона. Те станаха големи моми, вече по-малко време имат да се занимават с дядката. Гаджета гонят, есемеси, фейсбуци. Но се чуваме и се обичаме. И един нов внук имаме с Бахарова, на който сега се радваме – Александър Велики, голяма закачалка, много готин.

Казвали сте, че синът ви е напуснал България заради хора като Слави Трифонов...

Години наред Слави Трифонов опитва да обрисува портрета ми като някакъв дебил, с чаша уиски в ръка. Просташко поведение. От това внучките ми страдаха в училище, защото съучениците им привнасяха това, което чуват и виждат вкъщи, по един грозен и жесток начин. Един ден дойде синът ми и каза: „Баща ми, много дълго мислихме, но ще ти кажа лоша новина. Аз реших да напусна държавата.” Защо, сине, питам го. „Ти не знаеш, аз дълго го прикривам от теб. Но всяка вечер моите деца плачат в къщи заради „Шоуто на Слави” и заради реакциите на съучениците им. Аз повече не искам моите деца да страдат и заминавам в държава, където ще растат усмихнати и спокойни.” С тези думи замина. Някои хора прекаляват със свободата и слободията. Те не знаят това, те са щастливи от рейтинга си. Но нанасят такива поражения, за каквито аз ви разказвам.

Как да се преборим със славитрифоновщината?

Бих я нарекъл простащината. Когато един човек иска да омаскари даден обект по най-арогантния начин, слагайки в устата му думи като „педераст”, „простаци” „кретени”, „идиоти”, „дебили”, аз смятам, че това вече е болестно състояние и е непоправимо. Не знам как трябва да се справим, но опростачването на поколението и на страната не е бъдеще. Вижте защо моят син напусна държавата, а имаше хубав бизнес, работеше момчето. Така си гоним децата. Остават едни примитивни хора, според които това поведение е начин на живот. А то носи много рани след себе си. Аз тая тази обида и болка заради моите внучета.

Кои предателства не прощавате?

О, много предателства преживях, за които не съм подозирал години наред. А съм инвестирал в приятели, в отношения. Защото приятелството е инвестиция на обич, доверие, вяра. И когато такива хора те предадат, много боли. Предавали са ме хора, които са водени от завистта, ревността, амбициите, които са били съпътствани от бездарието. Бездарният човек става много активен и агресивен. Защото смята, че и на него му се полага. Но то става с талант.

Имате ли сили за нов мандат?

Свещено право на Бойко Борисов е да направи екипа, с който иска да работи. И ако трябва да се продължи това, което е направено от Министерството на културата за подготовката на председателството на ЕС, бих помислил.

Но имате ли хъс за работа?

О, имам и има какво още да се прави. Толкова много направих вече за културата. Не търся признание, разбира се, и няма да го получа. Сигурно ще стане след много години. Макар че е хубаво да чуеш добри думи. Нали затова живее човек.