Министърът на културата Вежди Рашидов е близък приятел на Христо Стоичков, но не парадира с това обстоятелство. В навечерието на един от най-светлите родни празници поискахме да разберем оценката на Рашидов за водопада от мнения, които се изляха около юбилея на Стоичков, който събра над 40 000 зрители на стадион "Васил Левски". Открихме Вежди в Истанбул, той не се поколеба да е откровен до болка.

- Г-н Рашидов, какъв е Вашият прочит за юбилея на Христо Стоичков?
- Аз смятам, че Господ дава на всеки по нещо. Бог е дарил на Стоичков един безупречен златен крак. Благодарение на този крак ние станахме много известни и популярни по цял свят.
Стоичков е допринесъл много за имиджа на България. Ние трябва да се научим да ценим успелите българи, а не да се взираме в техните лични характери. 

Стоичков ми е личен приятел, безкрайно ценя таланта на всеки българин. 

На Ицо не му трябва да е много интелигентен. На едни Господ е дал талант, на други интелект, на трети късмет. Такъв е животът.

- Не закъсня ли признанието на нашите сънародници към Стоичков. По-голямата част от хората го обичат, но и не малко го мразят, а името му е парола за България в десетки държави?
- Никой да не очаква за който и да е български талант независимо от неговия характер и поведение аз да кажа лоша дума.

Талантът се ражда измежду хиляди, но знаем, че при част от масовката има тежки комплекси, които не трябва да рефлектират върху съзнанието на българина.

Аз имам респект към Лили Иванова, към Стоичков, към Радичков и към големите български имена, защото тези хора правят понятието България. Останалите са българско говорящи хора. 

Ако във Франция махнем стоте големи имена, които правят държавата велика като Ален Делон, Белмондо, Ив Монтан, Сезан, Емилио Греко, то тя няма да е същата. От нея ще остане едно 60-милионно френско говорящо население, което обитава съответната територия.

Големите имана правят понятието държава. Аз много искам България да излезе от комплексите за малоценност и всеки втори да си въобразява, че сме равни и да си позволява да говори каквото си поиска за известните имена. Това не може да бъде нашето бъдеще, няма да е честно.

- Във вторник предстои един от най-светлите български празници. Ще се избавим ли от злобата поне на честването на светите братя?
- Не. От злобата няма да се отървем, но утре е един прекрасен национален празник. За всяка многонационална държава, в която има различни етноси и религии, 24-ти май е денят, в който всички можем да се обединим, защото има един език, на който комуникираме, обичаме и мразим.

За мен 24-ти май е изключително хубав празник, на който се чувствам достоен български гражданин.

Това е най-светлият празник, който можем да имаме и нека го опазим светъл. 

Смятам, че наистина е важно да излезем от комплексите за малоценност и всеки да знае къде му е мястото. Нека всеки да бъде полезен там където може и толкова колкото може без да съди никого, защото животът не е съдилище.

Съдилището е друго нещо. Нека не бъдем съдници един на друг, а хора, които почитаме себе си, за да имаме достойнство. Да бъдем държава, в която живеят светли и достойни хора./БЛИЦ