На 25 юни отбелязахме Световния ден на витилиго – заболяване, което често остава неразбрано, въпреки че засяга милиони хора по света. За него разказва повече доц. д-р Весел Кантарджиев, началник на Клиника по кожни и венерически болести във ВМА.

Темата е особено актуална, тъй като витилигото продължава да бъде сред хроничните заболявания, за които обществото знае сравнително малко. За мнозина то се свързва единствено с появата на бели петна по кожата, но за пациентите често означава много повече – психологически дискомфорт, социални предразсъдъци и ежедневни предизвикателства.

Заболяването вече не е толкова рядко. По последни данни витилиго се среща при един на всеки 100 до 200 души, а разпространението му в световен мащаб е между 0,5 и 2 процента. В някои държави като Индия, Мексико и Япония този дял достига до 8 процента.

Витилигото засяга хора от всички раси и полове и може да се появи на всяка възраст, макар че най-често първите симптоми се проявяват преди навършване на 30 години. Обикновено началото се свързва с появата на светли петна по ръцете, предмишниците, стъпалата и лицето.

По-висок риск от развитие има при хора с определени автоимунни заболявания като диабет тип 1, псориазис, ревматоиден артрит, лупус и заболявания на щитовидната жлеза, обяснява доц. д-р Весел Кантарджиев.

Макар често да се определя като козметичен проблем, витилигото може да бъде съпроводено и от други прояви – повишена чувствителност на кожата, очни изменения и склонност към допълнителни автоимунни състояния. Най-сериозното предизвикателство обаче остава емоционалното въздействие. Специалистите подчертават, че подкрепата от близките и обществото е от ключово значение за качеството на живот на пациентите.

Заболяването остава трудно за лечение и прогнозиране. Сред използваните терапии са локални кортикостероиди, фототерапия и PUVA-терапия, както и съвременни локални калциневринови инхибитори като такролимус. В същото време медицината отбелязва напредък – в САЩ и редица европейски държави вече се прилага биологична терапия с JAK инхибитори. Локалната форма – руксолитиниб крем – е одобрена за лечение на витилиго и се очаква в бъдеще да стане достъпна и в България, допълва доц. д-р Весел Кантарджиев.

Диагнозата се поставя сравнително лесно от специалистите по кожни болести чрез т.нар. лампа на Ууд. Клиниката по дерматология на ВМА разполага и с модерен фототерапевтичен сектор за системна и локална PUVA-терапия, което позволява прилагането на съвременни методи на лечение.

И запомнете: витилиго не променя кой си, а само начина, по който светът те вижда. А това е голяма разлика. Кожата може да рисува нови картини върху тялото ти, но не може да докосне вътрешната ти стойност, характера ти или силата ти да бъдеш себе си. В свят, който често се опитва да ни вкара в рамки, витилигото понякога се превръща в напомняне, че различното не е недостатък — то е подпис на индивидуалност.

Истинската красота никога не е била в равномерното или „перфектното“, а в историите, които носим. И понякога най-силните истории са тези, написани върху кожа, която не се страхува да бъде различна.

Ако има нещо, което витилигото може да научи човек, то е това: да спреш да се криеш и да започнеш да се виждаш — такъв, какъвто си. /Източник: ВМА