Борислав Михайлов, който през миналата седмица подаде оставка като шеф на БФС след 14 години начело на футбола у нас, остава в историята като най-успешния ни вратар. Като ръководител обаче Боби ще бъде запомнен повече с изцепките и купонджийския си дух, отколкото с постиженията си за развитието на спорта у нас, пише Ретро.

Плътно зад Михайлов в трудния за него професионален момент отново е втората му съпруга Мария Петрова, както и трите му деца. Малцина обаче знаят, че бившата гимнастичка не е първата голяма любов на футболната легенда. Преди да я срещне, Боби е бил женен за красивата Гергана, от която всъщност са двете му големи деца – Бисера и Николай. Майка им обаче напуска вратаря, когато Ники е само на 5-годишна възраст, и бяга в Америка по терлици заедно с любовника си – футболист от „Левски“. По ирония на съдбата по-късно Гергана била изоставена от въпросния мъж, но така и не потърсила обратен път към сърцата на Боби и децата си.

Тогава в живота на Михайлов се появила Мария Петрова. Двамата се запознават в прочутата дискотека „Флорида“ в Пловдив, когато вратарят все още пази за „Ботев“. След поредна победа отишли с целия отбор да празнуват, а Мария също била на по питие с приятелки. Там се запознали лично, въпреки че Михайлов бил чел за нея по вестниците. Поканил я на среща, тя се дърпала, но на скорошната церемония „Спортен Икар“, където и двамата били наградени, склонила да му даде шанс. Първата им официална среща била в ресторанта на басейн „Спартак“, а 4 години по-късно двамата минали под венчилото.

В началото Мария имала трудности в отношенията с двете му вече големи деца. Щерка му Бисера не я приемала, а и родителите на Петрова били против връзката ѝ с футболиста. С появата на общото им дете Елинор обаче всичко се изгладило. През годините неведнъж е писано, че Михайлов посягал на бившата грация, а тя нонстоп му правела сцени на ревност. Мария обаче е категорична, че двамата се биели на майтап само с възглавници, а един-единствен път тя се опитала да го ритне от яд, но уцелила стола и едва не счупила крака си. По отношение на ревността Петрова споделя, че с годините се научила да я владее, но все още имали дрязги по този въпрос.