Панайот Кючуков, по-известен като Пацо от Гълъбово, сякаш е най-големият победител от всички сезони на „Биг брадър“, а днес се грижи за деца с увреждания в родния си град.
Да, той не спечели нито през 2006 г., когато за пръв път прекрачи прага на Къщата, нито пък през 2012 г., когато беше част от All Stars сезона, но когато българският зрител чуе „Биг брадър“, неминуемо в съзнанието му изниква ликът на Панайот, като дори в деня на започването на настоящия сезон едно меме набра огромна популярност, като на него имаше снимка как Пацо влиза в къщата, а надписът е красноречив: „Нека направим „Биг брадър“ отново велик“. В разгара на този сезон на „Биг брадър“ Панайот гостува в „МачШоу“, новата рубрика на „МачКаст“, където говори не само за себе си, но и за „Биг брадър“, а, разбира се, и за голямата си любов – футбола.

Работа
С какво се занимава днес Пацо – той гледа деца в неравностойно положение в родния си град Гълъбово. „От 8 години работя в дневен център за деца и младежи с увреждания. Това е работата, на която най-дълго съм се задържал. Бакалавър съм социални дейности, а магистратурата ми е индустриален мениджмънт. Едното в Стара Загора, другото – в Габрово. Ходя на работа с усмивка, тя ме зарежда. Не бих я заменил за нищо. Може би, ако не работех там, нямаше да живея в Гълъбово. Дечицата са страхотни. Приел съм, че са нормални. Доста от хората, когато видят дете с увреждания, отвръщат глава. Но не трябва да е така, трябва да сме толерантни. Тези деца не са виновни, че са в това състояние. Трябва да ги интегрираме в обществото“, завършва Панайот. „Аз исках да стана футболист, бях в Ботев Гълъбово, след това в Етър и Нефтохимик, където се контузих тежко. Бях на 16 години, когато скъсах кръстни връзки и извадих менискус. Когато ми казаха, че трябва да спра с футбола, целият свят се стовари върху мен, защото още бях дете. Претърпях две операции... Аз не бях артист, не бях певец, очевидно и футболист нямаше да стана и когато видях първия „Биг брадър“ през 2004 г., който Здравко спечели, си казах, че това е моето място. През 2005 г. си пуснах документите, но никой не ме отрази. Кастингът за третия сезон беше очи в очи с психолозите и продуцентите. Отидох, без да казвам на никого в Пловдив, защото там ми беше най-близкият кастинг. От 30 000 човека влязохме 6 мъже и 6 жени, защото тризначките се брояха за един участник. Знаех, че аз трябва да бъда там, в Къщата. Това беше шансът ми да стана разпознаваемо лице, да стана известен“, казва Пацо.

Спомен
„Минаха 18 години, а все едно беше вчера. Спомням си как влизам, в залата има 500-600 човека, а бях много спокоен. Нямах грам сценична треска. Все едно у дома си бях. Иначе всички знаят за случилото се с момчето-момиче Пеньо. Явно съм изглеждал като шаран (смее се). Не искам да се правя на интересен - не знаех за това нещо. Реакцията, когато ми казаха, че Пеньо е момче, няма как да се изиграе. Дефектът обаче е ефект. И до ден-днешен хората гледат това клипче и ме знаят кой съм. Дори хора, които не са били родени тогава, търсят стари клипчета от „Биг брадър“, споделя той. За грубата си реакция тогава Панайот признава, че ако нещата му се бяха случили сега, щеше да е различно. „Тогава бях по-малък, нямаше да направя същите неща, да бъда така агресивен. Но се почувствах омерзен. Хората не помнят неща отпреди 2-3 години, а моите неща от 18 години ги помнят. В момента се занимавам с Тик-Ток и пускам лайфове точно тогава, когато върви настоящият сезон на „Биг брадър“. Дори ме канеха на лайв в Къщата в събота. 6 години нямаше „Биг брадър“ и сега заради това всичко е с гръм и трясък. Дали сега бих влязъл в Къщата? Документите си не бих пуснал, но „Биг брадър“ бих издържал. Обаче например в „Игри на волята“ ще ми е много трудно. Там има жени, които ще ме бият на изпитанията. Бих участвал навсякъде, но не за слава и къси пари. От нашите сезони с никого не поддържам връзка. Единствено с Лео, на когото бях и на 50-годишния юбилей. Заедно играем футбол в Отбора на сърцето. Дори преди да дойда при вас, играхме благотворително в Елин Пелин за малкия Гого. Със Здравко също си пишем от време на време“, разкрива Панайот.

Гунди 
Той говори и за своята голяма страст – футбола. „Искам сега да бъде, както е било по времето на Гунди. Да ходят малки деца на стадиона, да стоят левскари и цесекари едни до други. Аз съм бил на мач Милан – Челси, като зад мен имаше 7-8 фенове на английския тим и никой не им казваше нищо. Футболът трябва да е празник, а не битки и конфронтации. В България има умни и можещи хора, такива, които милеят за любимия отбор, а не такива, които са на опиати. На „Герена“ съм бил последно през 2017 или 2018 г. с баща ми. Иначе бях на мач Берое – Левски преди 3-4 години. Обичам си Левски и винаги ги гледам по телевизията. През 2013 г. и 2014 г. излизах с играчите на „сините“. Бях на мача Левски – Лудогорец, когато Станислав Ангелов вкара победния гол в края. Всички се прегръщахме и целувахме, искахме титлата, защото последната беше спечелена през 2009 г. На ЦСКА е 2008 г., малко преди това. Един човек, който е втори курс, не знае какво е това ЦСКА да е шампион. Той е 16-годишен, вече е в пубертета (смее се). По футбола ме запали моят дядо, на когото нося имената. Той е легенда на Ботев Гълъбово, почина през 2016 г. Баща ми опита да стане вратар, но не му се получи. Дай Боже Левски да стане шампион тази година. Трудно ще е много. Когато Лудогорец се бори за титлата с ЦСКА, губи много точки. Сега като е с нас, са почти безгрешни. Ако не този сезон, поне другия да станем шампиони. Със Станислав Генчев в Левски се работи правилно. Виждам един Левски, който сякаш е събудил духа на Гунди, винаги търсят победата. От много години не сме били близко до Лудогорец. Дано и те загубят още точки. Имам един съвет към Генчев – Сангаре като беше резерва, вкарваше повече. Не съм специалист като треньора, но нека помислим за това нещо. Сангаре е мощен, силен и е хубаво да влиза в последните 30 минути, когато другият отбор е изморен. Тогава той е свеж, дава асистенции и вкарва голове. Така беше в първите кръгове и ни носеше голове“,заяви бившият футболист. /Източник: Хотарена