След като във вторник от БДЖ повишиха цените на билетите, NOVA реши да провери за какво всъщност плащаме? Колко бързо се движат влаковете ни, на колко година са, точни ли са и кой се придвижва с тях?

Пътниците, които Българските държавни железници са превозили през миналата година, са почти 22 млн. души. Близо 20% от тях са генерирани от Централна жп гара София, а след нея, най-много пътници са преминали през гарите в Пловдив, Варна, Перник и Плевен. Влаковете, които закъсняват, го правят средно с 33 минути. За миналата година са закъснели 9% от композициите. От Държавните железници отдават закъсненията най-често на усложнената метеорологична обстановка и инциденти върху релсовия път. Според анализите им, закъснения поради повреди, недостиг на вагони и локомотиви или аварии по инфраструктурата, се случвали значително по-рядко.

Близо половината от пътуващите са използвали железопътния транспорт, за да посетят близки и приятели. Към 30% - за да стигнат до работното си място, а 8% - за да се придвижат до публични учреждения, болници, банки и други. Що се отнася до причината да изберат именно влака, една пета от пътниците са го направили, защото нямат алтернатива. Толкова са и тези, които считат влаковете за най-удобното превозно средство, а според 10%, това е най-безопасният транспорт за придвижване.

По данни на Националната компания „Железопътна инфраструктура“ разгърнатата дължина на железопътната ни мрежа, е приблизително 6500 километра, като 80% от нея е електрифицирана. Най-дълга е тя в Югозападния район на страната, а най-къса – в Североизточния. Гарите са близо 300, а със 100 повече са спирките. Прелезите са 750, а железопътните мостове 1000 – с обща дължина от малко над 40 километра. Близо толкова е и дължината на всички железопътни тунели, които на територията на страната са 186. Всички жп линии могат да се използват от международни влакове, но най-често международният трафик преминава по направленията Сърбия-Турция и Румъния-Турция, съответно от Драгоман и Русе до Свиленград. /Източник: Нова телевизия