29-годишната Кристина Йорданска от Радомир получи почетния знак и кристала на града от кмета на общината Пламен Алексиев. Отличията й бяха връчени заради високите й постижения във Франция, където с отбора си „Маркю Енпарюне“ се класира втора за купата на страната. Печелят и първото място на шампионата на Фарнация. Кристина пък подари на Алексиев топка с нейния автограф.

„Много е важно, когато наши съграждани постигат такива високи успехи в обединеното семейство на Европейския съюз“, каза Алексиев.

Френският отбор, който се състезава за Лил, не е имал подобни успехи от 24 години. Йорданска пък играе център в тима.  Тя е в отбора от 4 години.

„От 13-годишна играя волейбол. Първият ми отбор бе в радомирското училище „Христо Смирненски“. После бях в „Струмска слава“, „Миньор“ и „Славия“.  На 16-години бях в националния отбор по волейбол страша възраст и жени. Там играх 5 години“, разказва Кристина.

Нейните успехи обаче не спират само с изявите й в България. Тя е играла в два отбора в Италия – „Катадзаро“ и „Капо Д’орландо“ и в „Сейнт Рафаел“ – Франция Заради травма в рамото прекъсва за няколко месеца и след това се връща в тима на Софийския университет „Славия“. Това обаче не е за дълго. След столичния волейболен отбор, Кристина отново заминава за чужбина и започва да се състезава за „Хемик Полис“ – Полша, следват „Фридек Мистек“ – Чехия, „Списка нова фес“ – Словакия и сегашния й тим в Лил.

„От тренировки нямам никакво свободно време. Връщам се в България за три месеца през лятото. Така си почивам. Срещам се с приятели, ходя за седмица някъде. Най-много обичам да се разхождам сред природата“, споделя Йорданска.

Волейболистката, която е висока 1,95 сантиметра, не е единственият спортист в семейството. Волейбол и баскетбол навремето тренирал и баща й Стоил, който сега е пенсиониран военен.

 „Не съм запалил аз Кристина по спорта. Тя от малка обичаше много да се движи. Коленете й бяха все ожулени.  Нямаше кукли, но имаше колелета и топки. Преди волейбола тренираше тенис на корт, тенис на маса, баскетбол и футбол“, връща лентата на спомените гордият баща.

Стоил е от Дупница, а майката на Йорданска Венета, е от Перник. Семейството живее в Радомир. За съжаление много рядко посещават дъщеря си във Франция. Сега ще се наслаждават на нейната компания до август, когато Кристина отново трябва да се върне в Лил.