Паника на Балканите, след като серия от земетресения удариха полуострова. В нашата страна са регистрирани доста по-слаби люлеения. Над 630 земетресенищ са клатили нашите ширини през последните две седмици, пише "168 часа".Това е доста над средното ниво, коментира проф. Бойко Рангелов от Минно-геоложкия институт. Дали това би довело бедствия у нас? Според експертите конкретно в тази ситуация страната ни е закътана, защото се намира във вътрешната част между всички тези контактни зони на отделните микроплочи. На наша територия земната кора е по-раздробена Това ни прави остров на стабилност. В Румъния, Гърция и Турция сеизмичната активност е много пъти по-висока от тази в нашата страна.

Освен това специалистите твърдят, че няма как трусът, станал преди дни в Скопие, автоматично да събуди огнище в София. "Активизацията в един район може да предизвика активизация в друг, само че в много големи интервали от време.

Нашите изследвания за Балканите показват, че ако има връзка между отделните сеизмични огнища на силните земетресения, то това може да бъде в рамките на десетки и стотици години", заяви проф. Бойко Рангелов от Минно-геоложкия институт. Същото е мнението и на доц. Емил Ботев, ръководител на департамента “Сеизмология” в Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН. "Много трудно може да се търси връзка между високата активност наоколо. Няма такава. Става дума за много километри разлика", заяви доц. Ботев.

Той даде пример със земетресението в Перник през 2012 г. То беше само на 20 км от софийската сеизмична зона. До този момент - вече 4 г., тя е спокойна, няма напрежение, което да се освобождава. "Може да се търси връзка между две земетресения само ако са по протежение на една и съща зона - от единия до другия й край - обясни доц. Ботев. - Ако говорим за Скопие, сега е възбудена най-северната част на Вардарската зона. И ако може да се очаква някакво пренапрежение, то ще е в разломните структури, които вървят по нея. И евентуално да се получи сеизмична активност по-южно от Скопие. Но това от статистическа гледна точка се случва много рядко." Освен това нямало да е в скоро време.

Той даде още един пример със силните земетресения в Абруцо, Централна Италия, отпреди две-три седмици, които предизвикаха и 241 жертви. На 40 км от епицентъра през 2009 г. имаше силно земетресение с още повече жертви. На земната кора в района са й трябвали 7 г., за да се преразпредели това напрежение.

Серията трусове на Балканите започна от Скопие, което бе разлюляно силно два пъти, като магнитудът им беше 5,3 и 4,8 по скалата на Рихтер. Паника обзе и Южна България, където също се разлюля Земята, макар и по-слабо, защото не там беше епицентърът. Дори и в София хора, живеещи по високите етажи, усетиха труса.

Почти по същото време в централна Румъния имаше земетресение с магнитуд 3,5. След това във верижната реакция се включиха и огнищата в Западна и централна турция. там бяха регистрирани множество от 36 земетресения за 24 часа,  като най-силното беше с магнитуд 4,8 по скалата на Рихтер. В Гърция земната активност позакъсня и се включи в поредицата от земетресения чак два дена след Македония, Турция и Румъния. В южната ни съседка имаше трус край остров Закинтос с магнитуд 4,2. Да не говорим, че в Гърция имаше и други бедствия - наводнения и пожари.

Земетресенията на Балканския полуостров са обект на интерес на учените от цял свят, защото сме една от най-силно сеизмичните зони, а в Европа държим първенството, съобщи проф. Бойко Рангелов от Минно-геоложкия университет. Според него Тихоокеанският пояс е много по-активен и там се наблюдават много по-силни трусове. Но за разлика от онзи район тук, в Средиземноморието, живеят много повече хора. Това е причина за големия интерес на сеизмолозите от цял свят към земната активност на Балканите./БЛИЦ