На 30 октомври трябва да върнем стрелката на часовника с един час назад, за да преминем към зимното часово време. Всъщност то е общоприетото астрономическо време, докато лятното часово време е извънредно.Променяме стрелките на часовника, за да може да използваме максимално дневната светлина, така че да съвпадне с активните часове от деня, обяснява пред Дарик  Северина Йоргова от Регионалния исторически музей в Шумен.

Тя пояснява, че смяната на часа се прави през 1916 година в Германия по време на Първата световна война. По-късно това започва да се прави и в Англия, казва тя.

В България тази практика е въведена през 1979 г. с Устав на Министерски съвет.

Така през пролетта преминаваме от астрономическото време към лятното часово време. Това става всяка година събота срещу неделя, през последната седмица на март, в 3 часа сутринта местим часовника с един час напред - 3:00 става автоматично 4:00.

През есента се връщаме към астрономическото време - всяка година събота срещу неделя, през последната седмица на октомври, точно в 4:00 часа сутринта сменяме часа с един час назад. Тоест 4:00 часа сутринта става автоматично 3:00 часа сутринта.

Част от историята на времето и часовниците се намира и в хранилищата на шуменския музей. Той разполага с колекция от часовници, част от които безценни.

Сред тях са джобния часовник на август Попов, получен за заслуги в Испанската гражданска война, часовникът на първия кмет на Шумен Ради Гьокчеренлиев, както и стенния часовник на Владимир Верби, шуменски мисионер, смятан за най-старият бял заселник на Кения.

В музея има и експонат, датиран между 1870-90 г., произведен в Цариград за османския пазар.