Повече известен от публичната сцена, от ранните години на демокрацията, бившият председател на ОбС – Перник отново ни изненада. С първата си стихосбирка , " Битието изобщо ", от преди няколко години, той изведнъж се посвети на лириката.

Познат като непримирим "наивник" в преследването на социалната истина , сега той се отдаде на римуваното слово. За неговите приятели, които са свикнали на " първия му образ ", тази изява дори някак смути.

Отново философски съмнения. Отново тайнствено лутане в гънките на живота. Отново великите въпросителни и това типично негово , настоятелно  любопитство към " небитието " и към " великото нищо ".

 От десетки години Димитър Огнянов е трайно прелъстен от гръцката , антична философия. Имена като Зенон, Аниксемандър, Аристип  Хераклит и десетки други фатално са вплетени в новото му мирозрение . Това прочуто , според М. Арнаудов - ново  "духосложение".

 В същият смисъл, авторът на "Великото нищо " е дълбоко повлиян от руските религиозни мистици. Имена като, Н. Бердяев, Вл. Соловьов, Лен Шестов изцяло преобръщат представите му за света.

 Ето защо, в написаното от Димитър Огнянов, никъде не се срещат, розички и цветчета, любовни амурчета, лунни въздишки. Стилът му, макар и на моменти недокрай избистрен, е едновременно нежен и суров. Не рядко, неговият тон е откровено гневен, нападателен и саркастичен...

Но това е Димитър Огнянов. " Великото нищо "– нов опит за литературен автопортрет. Нов разговор със себе си. Значи, ново душевно отдаване по подвижният образ на вечността! Така, както е видяна и усетена от Перник.