Художничка си купи картина на битака в София, а неин колега разпозна откраднатата си творба в публикация в социалните мрежи, твърди "България Днес"!

"Днес попаднах на тази картина на битак и реших да я купя, защото много ми хареса. За съжаление не знам кой е авторът. Дали случайно го разпознавате?", пита в група във фейсбук Жана Рибак.

Някои се доближават до истината, като посочват, че произведението е на последовател на пловдивската школа.

В дискусията се включва и самият автор на картината:

"Това е моя ранна работа и при изпразването на апартамента на майка ми беше открадната! По принцип бих си я откупил обратно, но очевидно това й е пътят! Работата е от около 1984-1988 година", пише известният художник, музикант и композитор Николай Иванов.

Пред "България Днес" той разказа, че преди два месеца майка му е починала. Извикали хамали, за да изпразнят жилището, като при пренасянето товарачите са отмъкнали 4-5 картини, все негови творби. Близките не забелязали липсата в целия хаос и я установили на по-късен етап. Тогава работниците спрели да си вдигат телефона.

Иванов обикновено продавал картините си, оставил си е само една икона. Тези няколко платна майка му поискала да ги запази.

"Бях много озадачен, когато случайно ми попадна публикацията за картината. Ще се радвам да я видя. Жената, която я е купила, се свърза с мен. Пишат ми и други хора, които са харесали творчеството ми. Аз се занимавам с няколко изкуства - правя предимно музика, работя за филми, реставрирам сгради", разказа творецът.

И признава, че се е посмял на твърденията, че картината е копие или че е недовършена.

"Не си спомням името на картината ми, но тя е довършена. Работил съм я дълъг период, към 1983-1984 г. Наистина има пловдивско влияние. Завършил съм стенопис, нарисувал съм няколко църкви. Това всъщност са полуунищожени стенописи. Няма някаква специална идея", разкрива художникът.

По думите му хората не вдяват какъв е контекстът на 1984 г. - стилистиката и духът на времето, а гледат от сегашна гледна точка и изпадат в абсурд.

"Сравнението с Иван Милев не ме дразни, той е един от най-големите български художници. Най-нормално е да има приемственост и традиция, аз съм бил втори-трети курс. Не мога да разбера хората защо така поставят нещата. Нека има хора, които вземат инспирация от творчеството, стилистиката и внушението на Иван Милев", посочва художникът.

Той допуска, че и другите му откраднати картини може да се появят. А за пътешествието на творбата си през битака споделя:

"Много се забавлявах. Но като човек, практикуващ различни неща, имайки такава енергия, привързаността към вещите е по-различна. Това е пътят на някаква вещ, на част от моя енергия. Беше забавно, че успях да проследя пътя й. Беше интересно като факт да видим как се движи енергията".

За дебата в социалните мрежи казва, че доста се е забавлявал на коментарите и приема случилото се като урок.

Живописецът се надява отново да се събере с творението си.

"Бих я откупил картината, но зависи. Предполагам, че жената я е купила за смешни пари. Хората, които отмъкват нещата, нямат понятие от изкуство", категоричен е Николай Иванов.

Купувачката се оказа от същия занаят.

"Аз също съм художничка. И това беше първата картина през живота ми, която исках да купя толкова много, че не можах да тръгна без нея. Това бе удивително за мен", разказва Жана Рибак.

А финалът на случката остава отворен, докато купувачката и авторът не се срещнат и разберат.

"Естествено бих искала да си я запазя, но ако за автора е много ценна, разбира се, че ще я отдам", казва Рибак.

Какво гласи законът

Потребители на социалните мрежи веднага проверяват какво се случва с вещта от юридическа гледна точка. Проверката показва, че според текст от Закона за собствеността, ако една движима вещ е открадната, истинският собственик може да я поиска обратно от купувача в срок от 3 г.

Истинският собственик има право да предяви иск и да си върне картината от купувача, дори купувачът да е платил за нея и да не е знаел, че е крадена. Ако иск не бъде подаден в 3-годишния срок, то произведението остава за купувача, стига той да е честен и да не е подозирал за извършеното престъпление.