С водосвет за здраве и приветствие на областния управител започна второто издание на Църногорския събор "В сърцето на Граово".

Църковният ритуал бе воден от Негово преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп. След това ученици от летния лагер към Църногорския манастир поздравиха гостите и присъстващите с църковната песен "Говори Господи".

"Граово е чудно красиво място, а област Перник е събрала в себе си фолклорни традиции, бит с поминък и занаяти от още четири фолклорни области: Знеполе, Краище, Мрака, Западни покрайнини. Тук усещането за миналото, за принадлежността към рода, се усеща и носи в сърцето. Нека бъдем ревностни пазители и съхранители на богатството от песни, танци и ритми, и нека тези три да говорим на езика на красивия фолклор и изконните български ценности!", сподели Соколова.

Тя изказа специална благодарност, както на кметовете на областта, така и на спонсорите и хората, спомогнали събитието да съществува и да продължи да се радва на все по-голяма популярност.

В първия ден на събора на сцената се изявиха освен самодейци, така и гласовитите изпълнители Сорина Богомилова и Иван Дяков, както и оркестър "Средец"

Научен колоквиум предшества събора. Събитието, което се състоя в магерницата на Светата обител, уважи лично министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева, която се включи в дискусията за храната на бъдещето и съвременните й проекции.

По покана на областния управител Ирена Соколова във форума взеха участие говорители и представители на научните среди, бизнеса, образованието, духовенството и местната власт.

Те представиха своето виждане по темата за храната през призмата на всичко онова, с което се занимават в своята сфера.

Във фокуса бяха - биологичното земеделие, модерното биопроизвоство, измеренията и стойностите на духовната и словесната храна, екологичните и токсичните думи, химията и производството на ГМО, възможностите на регион Перник да създава чисти и натурални продукти.

Модератор на колоквиума бе Славка Бозукова - гл. редактор на в-к "Стандарт".

"Биопроизводството е това, с което България може да се брандира на европейския пазар. Здравето ни е пряко зависимо от храната. Радващото е, че биопроизводителите у нас са се увеличили тройно, а хектарите с тяхна продукция вече са 162 хиляди.", сподели земеделският министър.

В изказването си губернаторът на Перник посочи: "Това, с което се храним днес - храна, емоции, думи, дела, ни дава основание за очаквания в бъдещето. Ние се уповаваме много често на добрите резултати от миналото, а именно добрите творения и поведения от миналото ни носят щастие днес. Радвам се, че Църногорския (Гигински) манастир е мястото в България даващо подслон и на светското, и на науката! Именно тук в голямата магерница се провеждат значимите за региона и с висока стойност форуми".

Приветствие към присъстващите направи игуменът на Църногорския манастир архимандрит Никанор.

"Ще говорим за храната на бъдещето - как ние я виждаме - от процесите на производство, през духовната и словесната храна, до постигането на съвършен баланс. Надявам се на днешната среща да си поставим цели, както се случи миналата година с реализираната идея за поклоннически туризъм и след година отново да се съберем отново тук, за да видим дали сме ги постигнали."

Георги Милев, председател на КРИБ - Перник, говори за биоземеделието и неговата необходимост и стойност:

"Биоземеделието тепърва ще се развива у нас, но все още е скъпо производство. То има бъдеще, но за съжаление все по-малко хора могат да си позволят продуктите му заради по-високата им цена. Пазарът е залят с некачествени и химично обработени и неистински еквиваленти, а масово производителите гонят добиви чрез препарати и третиране", добави той.

Д-р Александър Долашки от Института по органична химия към БАН, представи свойствата на добиваната от градински и морски охлюви лечебна слуз, която намира все по-широко приложение в направата на хранителни добавки, лекарства и козметика:

"В страната ни има 200 ферми за охлюви, от които се взима този секрет, наричан муцин, който подлежи на допълнителна обработка и филтрация. Това вещество е ценно, защото съдържа колаген, еластин, витамини и други активни вещества. Секретът притежава силни антибактериални и антиоксидантни свойства. Въз основа на него се правят хранителни добавки и продукти, които подпомагат при стомашно-чревни проблеми, действат на опорно-двигателния апарат и др. Екстрактът от охлюви се използва и в козметиката - има благотворно влияние върху цялото лице и околоочния контур", сподели Долашки.

Янка Такева, председател на СБУ, благодари на областния управител за научния форум, припомняйки:

"За една учебна година се увеличиха учениците изучаващи православие от 150 на 14 000 в цялата страна. Особено активна в това отношение е област Перник, където миналата година, по инициатива на г-жа Соколова, отново на това място, организирахме среща с всички началници на Регионални управления по образованието от цялата страна и се обединихме в мненията за ускореното въвеждане на религиозното обучение в училищата. Днес все по-важно от всякога е да преосмислим отношението си към културата, както и към храната и да върнем ценностната система, която са имали нашите предци, които са целували хляба и са започвали да се хранят с молитва.".  

Ръководителят на катедра "Регионално развитие" в Университета за национално и световно стопанство, доц. д-р Георги Николов, отбеляза че е впечатлен от създадената организация свързана с Църногорският събор:

"Вие доказвате, че изпълнителната власт и местното самоуправление в област Перник работят в добра колаборация и симбиоза, с визия на управление - стимул младите хора да остана тук и да се развиват". Николов уточни още, че прехраната на човечеството тепърва ще става все по-актуална тема, наред с екологията, новите технологии и професии, цифровизацията на местната икономика.

Кметовете на общини от региона също изказаха своето мнение по темата.

Традицията на пернишката Сурва започва от трапезата, каза кметът на община Перник Вяра Церовска. Срещата на приятелите и семейството около масата храни душата, допълни тя и подчерта, че никъде не може да се намери баница като пернишката и местното зеле (вариво).

Бозата е абсолютният бранд на Радомир, припомни градоначалникът на града Пламен Алексиев и каза, че вече и в Шумен произвеждат Радомирска боза. Не можем да отидем в бъдещето, ако не пазим корените на миналото, допълни Алексиев.

Кметът на Брезник пък каза, че такива събития като Църногорския събор запазват българщината и сплотяват хората по особен и неповторим начин.

На събитието бе представен и най-добрият кулинар сред духовниците - дядо Епифаний, пристигнал специално от Атон, който изложи своето виждане за храната - от миналото - Новия и Стария Завет, през днешния феномен - световната кулинария във всеки мегаполис, до бъдещето - световното консуматорство и генното инженерство в храните.