Народни вярвания и предания за целебната сила на билките разказа на деца и ученици в Радомир директорът на местния етнографски музей „Стойова къща“ Гергана Първанова дни преди Еньовден, който се чества на 24 юни. В залите на институцията са подредени бял и жълт кантарион, маточина, мента, борови връхчета и още близо 20 вида целебни билки. Празникът в музея бе наречен „Магията на Еньовден“.

 „Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта. Жените – баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина“ – за всички болести и за „болестта без име“. От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги поименно и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена“, разказа Първанова.

Еньовските китки и венци се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек – с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците. С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване.

Дошлите на празника  се запознаха и с бита на радомирци от миналото, от сечивата и съдовете, с които са си служели, от дрехите за ден и празник, които са носели. В двора самодейците от Народно читалище „Напредък 1895“ в града пяха и танцуваха за всички присъстващи.