Заплатата на заварчик стига тази на IT специалистите, показа проверка на „Телеграф“ в предложенията за работа. Работодатели търсят да назначат професионалисти, като предлагат месечно възнаграждение между 2800 и 3900 лева. Срещат се оферти и на по-високи нива на заплащане или около 5500, но с изисквания за специални умения, става ясно от справка на Агенцията по заетостта, изготвена за „Телеграф“. За сравнение около 3000 лева е първоначалното възнаграждение за IT специалисти, като там сумите могат да минат и 10 000 лева месечно, но за експерти от високо ниво. В същото време добрите специалисти, които работят като заварчици, стругари, мотокаристи, електротехници и прочие, могат на частно да изкарват поне още една заплата, което прави професията много интересна. Оказва се обаче, че все по-малко млади хора учат именно тези занаяти, в които, ако се справят добре, гладни няма да останат. 

Обяви 

В агенцията има общо 1551 оферти от началото на годината за търсене на работници в преработваща промишленост, където са и непопулярните професии като заварчици, електротехници, стругари, водопроводчици. В област машинни оператори и монтажници са включени мотокаристи, електрокаристи, трактористи, водачи на пътностроителни машини и има общо 1485 обяви за работа. 
За да се практикуват тези професии, се изисква наличие на професионална квалификация. В много от случаите обектите на месторабота са на разстояние от населените места, в които живеят търсещите работа лица, което създава определени затруднения при намирането на подходящи кандидати особено когато работодателят не е предвидил допълнително заплащане за транспорт. Офертите, постъпващи в бюрата по труда за тези класове професии, са в диапазона 1250 – 2500 лв. месечно в зависимост от професионалния опит на кандидатите и района на изпълнение на дейността. В много случаи обаче освен основната заплата се дават и допълнителни пари, но в плик, които не се декларират. 

В плик 

Историята на Ясен от София, който е работил като техник в компания, го потвърждава. Той е на 53 години и е останал без работа, защото предишният работодател съкращава длъжността му. Сдобива се със свидетелство за управление на кран, след като е така посъветван, и кандидатства с тези умения за свободни позиции. Обаждат му се за интервю, като работодателят предлага официална заплата 1500 лева и още толкова да му плаща в плик. Мъжът отказва на този работодател, тъй като наближава времето да се пенсионира и иска да му бъдат плащани осигуровките върху пълното възнаграждение. 

Райони 

Справката в обявите, изготвена от Агенцията по заетостта сочи, че най-много заварчици, стругари, електротехници и водопроводчици се търсят в Благоевград. Това вероятно е причината за ниското средно възнаграждение, тъй като заплатите са най-високи в столицата. В Благоевград се търсят общо 160 работници с такива професии. Офертите за работа за мотокаристи, кранисти и прочие са най-много в района на Пловдив, където има такива общо 126 свободни позиции. За София пък необходимостта от такива работници е общо 150. Най-малко е търсенето на хора с професии на заварчик, стругар или електротехник, както и машинни оператори в района на Видин, където има около 20 свободни позиции по всички направления. 

Военната промишленост остави бизнеса без стругари 

Сред заварчиците най-високо платени са тези, които работят с цветни метали. Те са особено търсени и в Западна Европа, като много фирми набират кадри и у нас, и в съседните балкански страни за работа в Германия. Там те могат спокойно да си докарат на месец по 3500 евро, като работодателите им поемат и пътните и квартирни разходи. „За някои заварки, които на добър майстор отнемат няколко минути, се плаща по 200-300 лева. Виждал съм как собственици на скъпи коли са вдигали мой познат от масата и са го карали дори в почивни дни да отваря сервиза, за да им ремонтира скъпите джанти. Взимат го и го връщат до час, за да продължи да си пие, като са му платили и сериозна сума“, разказва Георги Димитров от София пред „Телеграф“. Стругарите са друга много търсена професия от родната промишленост, като добрите майстори сред тях също спокойно могат да си докарат заплати от по 3 – 4 хиляди лева заедно с различните надбавки. Големите предприятия и мините обират кадрите, като в комплекса „Марица - изток“ щатовете продължават да са високи - от порядъка на 2500 лева, и за частните компании в металургията и производството гладът за специалисти е огромен. Въпреки това те предлагат стартови възнаграждения от порядъка на 1700 – 1800 лева, които бързо могат да нарастват при добра производителност. „Със сигурност парите зависят и от майсторлъка. Всеки може да каже, че е стругар, но не всеки може да прави нещата наистина на ниво“, подчерта пред „Телеграф“ инж. Милен Димитров от машиностроителна компания в Стара Загора. Специално за неговия регион сериозен проблем с недостига на кадри идва и от това, че завод „Арсенал“ също работи на пълен капацитет на три смени и ангажира сериозен брой специалисти. На малкия и средния бизнес им е трудно да се конкурират с военната промишленост по отношение на заплатите. 

Глад за кадри изпитват 60 на сто от фирмите 

Около 60 на сто от работодателите са заявили, че има недостиг на кадри със средно образование в областта на технически персонал, електротехници, заварчици, машинни оператори, механици и техници, стругари, търговски персонал, сервитьори, шивачи, ВиК специалисти др. Това показват резултати от анкета на Българската търговско промишлена палата (БТПП). 
Анкетата е извършена в периода 29 януари – 5 февруари и е във връзка с разработването на проекта на Решение на Министерския съвет за утвърждаване броя на приеманите за обучение студенти и докторанти в държавните висши училища и научни организации на Република България за учебната 2025/2026 г.
Най-голямата необходима бройка, посочена индикативно от бизнеса, е за специалисти с висше образование в областите здравеопазване и спорт – над 500, технически науки – над 360, аграрни науки и ветеринарна медицина – над 70, отбрана и сигурност – над 30, сочат резултати от анкетата. 90 на сто от участниците в проучването са посочили, че завършващите образованието си в България кадри нямат достатъчни професионални и практически умения.